Червеношийката

Хари слуша известно време и изведнъж му хрумна нещо.

— Абсолютно никакви обаждания ли нямаше вчера?

— Е, имаше май — позапъна се тя. — Поне две-три.

— Кой се обади?

— Сестра ми. Бернт. И от някаква агенция за проучване на общественото мнение, ако не ме лъже паметта.

— За какво ви анкетираха?

— Не мен. Питаха за Бернт. Нали имат такива списъци с възраст и пол…

— Търсели са Бернт Бранхауг ли?

— Да…

— При проучване на общественото мнение не се работи с имена. Чухте ли някакъв шум?

— Какво имате предвид?

— Ами обикновено анкетьорите седят в големи офиси, където има много хора.

— Така беше — спомни си тя. — Но…

— Какво но?

— Не беше такъв шум, какъвто имате предвид. Беше… различен.

— Кога ви се обадиха?

— Около дванадесет. Обясних, че ще си дойде следобед. Забравих, че Бернт щеше да ходи до Ларвик на вечерята със съветника по външна търговия.

— Тъй като Бернт не фигурира в указателя, не се ли досетихте, че може да се обажда някой, който звъни на всички с името Бранхауг, за да открие къде живее съпругът ви? И да научи кога ще се прибере вкъщи?

— Не разбирам…

— Социологическите агенции не звънят посред работния ден, за да питат за мъж в трудоспособна възраст.

Хари се обърна към Халвуршен.

— Свържи се с „Теленур“ да видим дали ще ни кажат от кой номер са се обадили.

— Извинете, госпожо Бранхауг — обърна се към нея Халвуршен. — Забелязах в коридора нов телефон, марка „Аском“. И аз имам същия у дома. Последните десет обаждания се запаметяват с номер и време на повикването. Мога ли…

Хари погледна одобрително Халвуршен, преди младият полицай да се изправи. Сестрата на госпожа Бранхауг го последва в коридора.

— Бернт бе някак старомоден — госпожа Бранхауг се усмихна горчиво към Хари. — Но обичаше да си купува модерни неща. Телефони и такива работи.

— Колко старомоден бе по отношение на съпружеската вярност, госпожо Бранхауг?

Главата й подскочи.

— Не е зле да обсъдим темата насаме — каза Хари. — КРИПОС са проверили показанията ви от по-рано днес. Вчера вашият съпруг не е бил в Ларвик в компанията на човек от Съвета по външна търговия. Знаехте ли, че Външно министерство разполага със стая в хотел „Континентал“?

— Не.

— Началникът ми в ПСС ми го напомни днес сутринта. Оказва се, че съпругът ви е отишъл там вчера следобед. Не знаем дали е бил сам, или с компания, но човек започва да се замисля, щом някой лъже жена си и отива да пренощува в хотел.

Хари я наблюдаваше. Лицето й претърпя метаморфозата от гняв към отчаяние, после примирение и… смях. Прозвуча като сподавено ридание.

— Не би трябвало да се изненадвам — призна тя. — Ако е необходимо да се знае, той беше страшно модерен в тази област. Без да разбирам какво общо има това случая.

— Може това да е предоставило мотив на някои ревнив съпруг да го убие — обясни Хари.

— Тогава и аз бих имала мотив, господин Хуле. Замислихте ли се за това? Когато живеехме в Нигерия, поръчковото убийство струваше сто крони — засмя се тя със същия горчив смях. — Но според вас мотивът не е ли свързан с изявлението му в „Дагбладе“?

— Проверяваме всички възможности.

— Срещаше се с жени от службата му — продължи тя. Не знам всичко, естествено, но веднъж го спипах на местопрестъплението. И тогава схванах по какъв модел е действал по-рано. Но убийство? — Тя поклати глава. — Днес никой не застрелва хората за такова провинение, нали?

Погледна Хари въпросително, но той не съобрази какво да й отговори. През стъклената врата към коридора те чуха тихия глас на Халвуршен. Хари се изкашля:

— Знаете ли дали е имал скорошна любовна авантюра с някоя жена?

Тя поклати глава.

— Попитайте във Външно министерство. Там хората са много особени. Съвсем сигурно някои ще бъдат повече от щастливи да ви насочат.

Каза го без горчивина, като факт.

Двамата вдигнаха очи, когато Халвуршен влезе в хола.

— Странно — възкликна той. — Звънили са ви в 12.24, госпожо Бранхауг. Но не вчера, а онзи ден.

— А, да, вероятно съм се объркала — махна с ръка тя. — Да, да, в такъв случай не е свързано с убийството.

— Може би не — продължи Халвуршен. — Все пак проверих номера в информационната служба. Обаждането е от монетен телефонен автомат. От ресторант „Скрьодер“.

— От ресторант ли? — изненада се тя. — Е, това обяснява шума в далечината. Дали…

— Не е задължително да има връзка с убийството на съпруга ви — Хари се изправи. — В „Скрьодер“ ходят много странни хора.

Последва ги надолу по стълбите. Над хребета зад тях в сивия следобед се стелеха ниски облаци. Госпожа Бранхауг стоеше със скръстени ръце, сякаш замръзваше.

— Тук е толкова мрачно — сподели тя. — Забелязахте ли?