Червеношийката

Имаше и друг тон — също фалшив. Но може би защото на него така му се искаше. Сбогуването с Ракел в „Динър“, изразът в очите й, половинчатото обяснение в любов, преди да съкрати сцената и да го остави с чувството, че е паднал от високо, и със сметка, която се хвалеше, че тя ще плати. Нещо не беше наред. Или пък не? Ракел идва в апартамента му, видя го как пие, слуша го как говори през сълзи за починалата си колежка, която познаваше само от две години, сякаш тя е единственият човек, с когото някога е бил близък. Жалка картинка. Хората трябва да избягват да се показват толкова разголени. Но защо тя не скъса връзката помежду им още тогава, защо тогава не си е казала, че този мъж й създава повече главоболия, отколкото е способна да понесе?

Както винаги, когато личният му живот го поставяше под напрежение, той потърси утеха в работата си. Обичайно за някои мъже — прочете го някъде. Вероятно затова прекара почивните дни в опит да създаде конспиративни теории и мисловни конструкции, с които да вкара всички случаи — пушката „Мерклин“, убийствата на Елен и на Халгрим Дале — в обща тенджера, та да забърка една-единствена воняща супа. И това бе жалко.

Погледна разтворения вестник на сгъваемата масичка пред себе си и разгледа снимката на съветника във Външно министерство. Струваше му се някак познат.

Разтърка лице с ръка. От опит знаеше, че мозъкът започва да прави свои собствени връзки, когато човек не постигне напредък в разследването. А разследването на пушката вече бе затворена глава, както ясно даде да се разбере Майрик. Нарече го неслучай. Майрик предпочиташе Хари да пише доклади за неонацисти и да дебне младежи със съмнителни морални устои в Швеция. Мамка му!

— … изход към перона от дясната страна.

Ами ако просто слезе от влака? Какво най-лошо може да му се случи? Докато Външно и ПСС се страхуват, че миналогодишният епизод със стрелбата ще стане обществено достояние, Майрик няма да го изрита. А що се отнася до Ракел… Що се отнася до Ракел, той не знаеше какво да прави.

Влакът спря с последен стон и във вагона настъпи пълна тишина. Навън в коридора се блъснаха врати. Хари не мръдна от мястото си. Вече чуваше песента от уокмена по-ясно. Беше я чувал многократно, просто не се сещаше къде.