Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Бранхауг потърка ръката си, докато я наблюдаваше замислено.
— Ти си умна жена, Ракел — подхвана той. — Затова разбираш, предполагам, че това е нещо временно; все още има половин година, докато случаят загуби давност. Нищо не пречи всеки момент да пристигне нова призовка, ще ми струва един телефонен разговор.
Погледна го и той най-после видя наченки на живот в безжизнените й очи.
— Тук е мястото да се извиниш — вметна той.
Гърдите й се повдигаха и пак се смъкваха, ноздрите й трепереха. Очите й бавно се наляха с влага.
— Е? — попита той.
— Извинявай — каза тя с глух глас.
— Говори по-високо.
— Извинявай.
Бранхауг се усмихна.
— Добре, де, добре, Ракел — избърса той сълза от бузата й. — Ще бъде хубаво. Само да ме опознаеш. Искам да станем приятели. Разбираш ли ме, Ракел?
Тя кимна.
— Сигурна ли си?
Тя изхлипа и пак кимна.
— Чудесно.
Той стана и си разкопча колана.
През тази необичайно студена нощ старецът се бе свил на кълбо в спалния чувал. Макар че лежеше върху дебел наръч вършина, студът от възвишението нахлуваше в тялото му. Краката му измръзнаха и се налагаше през няколко минути да се раздвижва насам-натам, за да не се вкочани и горната част на тялото му.
Всички прозорци на къщата все още светеха, но навън в падналия мрак той не виждаше вече почти нищо през оптичния мерник. Все пак не смяташе положението за безнадеждно. Ако мъжът се прибере тази вечер, ще дойде с кола, а външната лампа над гаражната порта, обърната към вратата, светеше. Старецът погледна през мерника. Без лампата да е много силна, осветяваше достатъчно гаражната порта, за да се открои фигурата му в мрака.
Старецът се обърна по гръб. Цареше тишина; щеше да чуе колата. Само дано не заспи. Болките изцедиха всичките му сили. Но няма да заспи. Никога не е заспивал на пост. Никога. Пак изпита омразата и се опита да се стопли от пламъка й. Тази беше различна, не като другата омраза, тлееща с нисък, постоянен пламък — таи я години наред, а тя го съсипваше и прогонваше новопоявилите се маловажни мисли, осигуряваше му перспектива и го караше да вижда нещата по-ясно. Тази нова омраза пламтеше силно; дори не бе сигурен дали той я контролира, или тя него. Знаеше едно: не бива да се оставя да го завлече, трябва да остане хладнокръвен.
Погледна звездното небе между смърчовете над себе си. Бе тихо. Съвсем тихо и толкова студено. Той ще умре. Всички ще умрат. Мисълта беше приятна и той се опита да се вкопчи в нея. После затвори очи.
Бранхауг се взираше в кристалния полилей на тавана. Ивица синя светлина от рекламата на немската компания „Блаупункт“ се отразяваше в призмите. Съвсем тихо. И толкова студено.
— Можеш да си тръгваш — измърмори той.
Не я погледна, само чу шума от отместената завивка и усети как леглото олекна. После я чу как се облича. Тя не пророни и дума. Не каза нищо нито когато той я заопипва, нито когато й заповяда да му направи френска любов. Само го гледаше с големи, отворени черни очи. Черни от страх. Или от омраза. Точно затова той се почувства толкова некомфортно, като не успя да…
Първоначално се престори, че всичко е наред, зачака потрепването. Мислеше си за други жени, с които е спал, за всичките случаи, когато нещата вървяха по мед и масло — нищо не се промени и след малко той я помоли да престане с френските ласки. Не искаше да й позволи да го унижава.
Тя се подчини като робот. Внимаваше да спази своята част от сделката — ни повече, ни по-малко. Остава половин година, докато изтече давността на делото за Олег. Достатъчно много време. Безсмислено е да се стресира, ще има и други дни, и други нощи.
Започна отначало, но явно сгреши, че пи толкова много — питиетата го направиха безчувствен към всякакъв вид ласки — и нейни, и негови.
Накара я да влезе във ваната, приготви по питие и за двамата. Топла вода, сапун. Дълго говори за красотата й. Тя не обели и дума. Беше толкова мълчалива. И толкова студена. Накрая водата изстина. Той я избърса и я занесе в леглото. Тя се разтрепери и той усети, че започва да реагира. Най-после. Ръцете му се плъзгаха все по-надолу. После пак видя очите й. Големи, черни, безжизнени. Погледът й стоеше забит някъде в тавана. И магията отново изчезна. Искаше му се да я удари, да влее насила живот в мъртвите й очи, да удря с длан, да вижда как кожата й пламва, гореща и зачервена.
Чу как тя взе писмото от масата и щракването от отварянето на чантата й.