Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Мъжът пред гаража се обърна. През оптическия мерник изглеждаше, че гледа точно към стареца. Беше същият, нямаше съмнение. Горната част на тялото му изпълваше почти целия кръст на мерника. Мъглата в главата на стареца се разсейваше. Затаи дъх и дръпна спусъка бавно и спокойно. Трябваше да улучи при първия изстрел, защото извън светлия кръг до гаража бе тъмно като в рог. Времето сякаш спря. Бернт Бранхауг беше мъртвец. Мозъкът на стареца вече работеше безотказно.
Точно затова усещането, че е сгрешал, изпревари за частица от секундата осъзнаването на грешката. Спусъкът не помръдна. Старият усили натиска, но така и не успя да дръпне спусъка. Предпазителят. Старецът знаеше, че вече е твърде късно. Напипа предпазителя с палец, вдигна го, после се втренчи през мерника в празното осветено място. Бранхауг бе изчезнал на път към входната врата от другата страна на къщата, откъм пътя.
Старецът замижа. Сърцето му биеше като чук под ребрата му. Изпусна въздуха от наболяващите го дробове. Бе заспал. Пак замижа. Всичко около него сякаш се размиваше в мъгла. Предаде каузата. Удари с голия си юмрук по земята. Едва когато първата топла сълза падна върху опаката страна на ръката му, той разбра, че плаче.
Седемдесет и трета глава
Хари се събуди.
Отне му секунда да осъзнае къде се намира. След като вчера следобед се прибра в апартамента, първо си помисли, че ще бъде невъзможно да спи тук. Само една тънка стена и обикновено стъкло делеше спалнята от оживеното шосе отвън. Но щом магазинът „ИКА“ от отсрещната страна на пътя затвори вечерта, мястото се превърна в пълно мъртвило. Почти не минаваха коли, а хората сякаш се изпариха.
Хари си купи пица „Грандиоса“ от „ИКА“ и я стопли във фурната. Ама че странно бе да си в Швеция и да ядеш италианска храна, приготвена в Норвегия. После пусна прашния телевизор, поставен върху каса бира в ъгъла. Телевизорът явно не беше в ред, защото всички хора на екрана имаха странен зелен слой по лицата си. Изгледа документален филм за едно момиче, разказващо за брат си, който по време на юношеството й през седемдесетте обикалял по света и й пращал писма: от убежища на бездомници в Париж, от кибуц в Израел, от пътуване с влак в Индия, на ръба на отчаянието в Копенхаген. Няколко кратки кадъра, повече неми картини, глас зад кадър и странно меланхоличен, тъжен разказ. Сигурно го е сънувал, защото пред очите му още плуваха лицата и местата от филма.
Събуди го звук от окаченото над кухненския стол палто. Силното звънене отекваше в стените на голата стая. Вечерта включи отоплението на най-високата степен и въпреки това замръзваше под тънката завивка. Стъпи на студения линолеум и извади мобилния телефон от вътрешния джоб на палтото.
— Ало?
Никой не отговори.
— Ало?
От другата страна на линията се чу ваше само нечие дишане.
— Ти ли си, Сьос?
В бързината се сещаше единствено за нея: тя имаше номера му и би му звъннала посред нощ.
— Всичко наред ли е? Как е Хелге?
Обзет от известни съмнения, повери птичката на Сьос, но тя толкова се зарадва и обеща да се грижи добре за нея. Но това не беше Сьос. Тя не диша така. А и би му отговорила.
— Кой е на телефона?
Все още никакъв отговор.
Понечи да затвори, но чу леко хлипане. От другата страна някой задиша на пресекулки, сякаш се готвеше да заплаче. Хари седна на канапето, което служеше и за легло. В цепнатината между тънките сини завеси виждаше неонова табела с надпис „ИКА“.
Хари извади цигара от кутията върху ниската масичка до канапето, запали я и смукна жадно, докато слушаше как треперещият дъх премина в тихо хлипане.
— Няма нищо, няма нищо — прошепна той.
Навън се чу шум от преминаваща кола. Сигурно волво, помисли си Хари. Дръпна завивката върху краката си. После разказа историята за момичето и големия й брат, както си я спомняше. Когато свърши, тя вече не плачеше; малко след това й пожела лека нощ и връзката се разпадна.