Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
В осем часа мобилният му телефон звънна за втори път; навън се бе развиделило. Хари намери апарата под завивката, между краката си. Обаждаше се Майрик. Звучеше стресиран.
— Веднага се прибирай в Осло — нареди той. — Изглежда тази твоя пушка „Мерклин“ отново е влязла в употреба.
Седма част
Черната мантия
Седемдесет и четвърта глава
Хари веднага разпозна Бернт Бранхауг. Усмихваше се широко и гледаше Хари с изцъклени очи.
— Защо се усмихва? — попита Хари.
— Не питай мен — отвърна Кпеметсен. — Лицевите мускули се вцепеняват и хората придобиват всевъзможни странни физиономии. Понякога при нас идват родители, които не успяват да разпознаят децата си, понеже са много променени.
Операционната маса с положения върху нея труп се намираше в средата на бялата зала за аутопсия. Клеметсен дръпна чаршафа, за да видят останалата част от тялото. Халвуршен рязко се извърна. Не прие предложения от Хари спрей срещу миризмата, преди да влязат. Но понеже температурата в зала номер 4 в Института по съдебна медицина на Държавната болница не надвишаваше дванадесет градуса, миризмата изобщо не беше толкова ужасна. Халвуршен се задави.
— Съгласен съм — обади се Кнют Клеметсен. — Гледката не е приятна.
Хари кимна. Клеметсен, добър патолог и тактичен мъж, сигурно разбра, че Халвуршен е новобранец, и не искаше да го поставя в неудобно положение. Бранхауг не изглеждаше по-зле от повечето трупове. Тоест, от близнаците, престояли цяла седмица под водата; от осемнадесетгодишния младеж, загинал в катастрофа, опитвайки се да се изплъзне с двеста километра в час на полицаите; от наркоманката, облякла на голо шушляково яке и после го запалила. Хари бе видял много такива, а Бернт Бранхауг нямаше шансове да попадне в класацията му на десетте най-зле изглеждащи трупа. Но несъмнено за застрелян с един куршум в гърба, Бернт Бранхауг имаше ужасен вид. В гръдния му кош зееше дупка от излезлия куршум — достатъчно голяма, за да побере юмрука на Хари.
— Значи куршумът го е уцелил в гърба? — попита Хари.
— Точно между плешките, малко от горната част и долу. На влизане е разкъсал гръбначния стълб, а на излизане гръдната кост. Както виждаш липсват части, намерихме следи от нея по седалката на колата.
— На седалката ли?
— Да, тъкмо е отварял вратата на гаража, сигурно е щял да шофира до службата. Куршумът е минал напряко през него, през предното и през задното стъкло на колата и се е спрял най-отзад в стената на гаража. Едва-едва.
— Какъв куршум е бил? — попита Халвуршен, видимо окопитил се.
— Балистичните експерти ще ти отговорят точно какъв — отвърна Кпеметсен. — Но е действал като нещо средно между „дум-дум“95 и каменарско шило. Нещо подобно съм виждал единствено като бях на мисия на ООН в Хърватия през 1991 година.
— Сингапурски куршум — обади се Хари. — Откриха останките на половин сантиметър дълбочина в стената. Празната гилза намериха в гората; същия вид празни гилзи открих в Силян тази зима. Затова ми позвъниха веднага. Какво друго ще ни кажеш Клеметсен?
Почти нямаше какво друго да се каже. Аутопсията започнала със задължителното според разпоредбите присъствие на КРИПОС. Причината за смъртта била очевидна и освен нея имало два момента, заслужаващи да се споменат — в кръвта му имало следи от алкохол, а под нокътя на десния му среден пръст открили секрет от полови органи.
— На жена му ли е? — попита Халвуршен.
— От Техническия ще разберат — Клеметсен погледна младия полицай над очилата си. — Ако пожелаят, де. Освен ако според вас не е от съществено значение за разследването, може би не е наложително да й задавате такива въпроси точно сега.
Хари кимна.
Тръгнаха с колата към жилището на Бранхауг.
— Ама че грозна къща — подхвърли Халвуршен.
Позвъниха. След доста време им отвори силно гримирана около петдесетгодишна жена.
— Елса Бранхауг?
— Аз съм сестра й. За какво става дума?
Хари показа полицейската си карта.
— Още въпроси ли имате? — попита сестрата със сподавен гняв. Хари кимна и вече предчувстваше какво ще се случи.
— Честна дума! Тя е напълно изтощена и няма да й върнете мъжа, като…
— Извинете, но ние не мислим за съпруга й — прекъсна я с учтив тон Хари. — Той е мъртъв. Мислим за следващите жертви. Искаме онова, което преживява госпожа Бранхауг да не сполети други хора.
95
Британски боен патрон, който се пръска в тялото. — Б.пр.