Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Никой воин, дори кха’шарум, не е „нищо работа“, Абан.
Абан се поклони.
— Ще платя стипендии на семействата им от собствения си джоб, разбира се.
Ахман помисли още миг и накрая рече:
— Избери си ги.
Абан се поклони, доколкото му позволяваше патерицата.
— Ще ми е нужен офицер.
Ахман поклати глава.
— Това, друже, не мога да си позволя.
Абан се усмихна.
— Мислих си за Керан. — Керан беше един от строевите офицери на Абан и Ахман в шараджа. Беше груб фанатик, който мразеше от дъното на душата си кхафитите. Ала един полски демон така бе разкъсал крака му, че дама’тингите се принудиха да го отрежат. Тялото му беше оздравяло, ала не и гордостта.
Ахман го изгледа с окръглени очи.
— Керан? Който ме наби, задето не те пуснах да се претрепеш?
Абан се поклони.
— Същият. Щом Избавителя е видял за нужно да спаси живота ми и след това е видял, че мога да му служа добре, може би офицерът също ще успее. Напоследък май че има трудности. Все още обучава младежи в шараджа, ала ний’шарумите сякаш не му се подчиняват както едно време.
Ахман изсумтя.
— Ний’шарумите се държат като идиоти, докато не видят първата си битка, а и това съвсем скоро ще се случи. Ако искаш Керан да работи за теб, попитай го сам, но няма да му го заповядам.
Абан отново се поклони.
— А обещанието ви към господарката на племето от Хралупата ще промени ли плановете ви?
Ахман поклати глава.
— Не променя нищо. Все още е мой дълг да обединя народите от Севера за Шарак Ка. Поемаме към Лактън през пролетта.
Абан присви устни, ала не каза нищо и само кимна.
— Мислиш, че е грешка — каза Ахман. — Искаш да изчакам.
Абан се поклони.
— Не. Чух, че вече си започнал да отзоваваш силите си.
Ахман кимна.
— Разгневихме Алагай Ка, когато убихме онзи демонски княз. По следващото Новолуние ще започнат първите сражения от Шарак Ка. Усещам го в сърцето си. Трябва да сме готови.
— Разбира се — съгласи се Абан. — Чините са омиротворени и няма да предложат голяма съпротива дори когато оттеглиш повечето си воини от земите им. Жените им са под воали, синовете им са откарани за Хану Паш, а мъжете им са поробени. Ще минат обаче години, преди момчетата да пораснат достатъчно, за да се пробват за дал’шаруми, а бащите им, чи’шарумите, не напредват достатъчно добре, доколкото знам.
Ахман вдигна вежда.
— Много неща подочуваш от шатрите на шарумите, кхафит.
Абан само се усмихна.
— Кракът ми може да е сакат, но слухът ми е остър.
— Малките момчета са откъснати от семействата си и са достатъчно млади, за да забравят старите порядки. Мнозина от тях ще са добри дал’шаруми, а няколко — ценни дамати, с които ще разпръснем вярата из зелените земи. Техните бащи обаче помнят твърде много и учат твърде малко. Мнозина никога няма да отворят сърцата си за честта, която им оказваме, като ги подготвяме за Шарак Ка.
— Защото първо искаш от тях да участват в Шарак Слънце срещу събратята им от Севера — отбеляза Абан. — Това би било трудно за всекиго.
— Дневната война е предсказана — каза Ахман. — Не може да се отрече, ако искаме да спечелим срещу алагаите и да отървем света от мерзостта им вовеки.
— Предсказанията са много мъгляви неща, Ахман, често остават недоразбрани, докато не е твърде късно. Всичките легенди от Евджаха ни го напомнят. — Абан вдигна тефтера си, тежка книга с огромни страници, пълни със ситно писмо на неразгадаем шифър. — Приходите и разходите говорят по-ясно.
— Ще превърнем чи’шарумите в тъп инструмент — каза Ахман. — Храна за прашките и лъковете на врага. Ще са щитът на армията ни, така както шарумите са копието.
— Копията ти ще имат хубави коне, най-малкото — рече Абан. — Гордеем се с кръвните линии на конете си в Красия, но стадата диви коне тук в Дара на Еверам могат да ги засрамят. Чините ги наричат мустанги. Огромни, могъщи създания.
Ахман изсумтя.
— Каквито и би трябвало да са, за да оцелеят в нощта.
— Дал’шарумите се оказаха извънредно способни в лова и опитомяването им — каза Абан. — Армиите ти ще са бързи и малцина ще смеят да застанат пред устрема им.
Ахман кимна доволен.
— Нямам търпение да се запролети. Всеки ден, в който чакаме, дава повече шансове на враговете ни.
— Съгласен съм — рече Абан. — Затова не бива да чакаш. Нападни Лактън след първия сняг.