Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Все още имаш възможност да се откажеш, Наоми — каза Райън. — Можем да кажем, че сме те отвлекли.
— Благодаря, Райън. Тъкмо се чудех кой ще го предложи.
— Не го направих, защото съм работил с теб и те познавам. Трябва да те убием, за да се откажеш — рече Коул.
— Харис има право. И все пак благодаря за предложението.
Мигът сякаш отново ги обедини. Коул седна пред телефона, извади тефтерчето си с кожената подвързия и набра номера на Джон Бейли.
Дърдоркото отговори на второто иззвъняване.
— Предполагам, че си гледал телевизия — каза Коул, след като се представи.
— Да.
— Виж какво, Джон, попаднали сме на нещо голямо. Но се нуждаем от помощ.
Бейли не каза нищо, затова Коул продължи:
— Искаме да разпространим в ефир една сензационна история.
— Как?
— Необходим ни е достъп до „Галактика 4“. Нали се сещаш за какво говоря?
— Да.
— Но преди да се срещнеш с нас, трябва да ти кажа, че много хора се опитват да ни хванат и положението може да стане много опасно.
— Майната им — каза след минута мълчание Джон и обеща след един час да чака на ъгъла на една улица в Уестчестър.
Коул ги уведоми, че трябва да откраднат кола, но няма представа как да го направи.
— Аз знам — каза Лусинда. — Брат ми ме научи.
След десет минути тя спря пред страничния вход на малкия хотел с един сив форд.
Наоми и Коул отидоха да вземат Джон Бейли, а Лусинда и Райън останаха в рибарската хижа.
65. Инженерът по радиочестоти
Джон Бейли стоеше на ъгъла на улицата в оскъдно осветеното предградие на Манхатън. Беше почти полунощ, когато видя един сив форд с жена зад волана.
Джон помнеше Коул Харис от Ю Би Си и не можеше да го понася. Коул беше прекалено взискателен и груб. Държеше се с инженерите като със слуги. Но омразата се подчинява на закона на относителността. Пък и Джон ненавиждаше шефовете на Ю Би Си повече от кървящите хемороиди. Радваше се на възможността да им показва колко са уязвими. Обвини ги, че не охраняват достатъчно добре „Замъка“, както той наричаше паркинга на покрива до трийсететажната Черна кула. Запазеният за високопоставени гости паркинг беше претъпкан с взети под наем коли, оставени точно под сянката на огромната десетметрова чиния — главната връзка на телевизионната мрежа със сателита „Галактика 4“, чрез който Ю Би Си разпространяваше сигнала си над Съединените щати. „Птицата“, както го наричаха, беше един от новите хибридни сателити, които предаваха както на обхват С, така и на обхват К.
— Насам, Джон — прошепна от мрака един глас, който прекъсна мислите му.
Бейли се обърна и видя Коул Харис, който стоеше в сенките, далеч от уличното осветление. Приближи се до бившия кореспондент. Не без задоволство забеляза, че времето не е било милостиво към Харис. Беше оплешивял и имаше блед и недохранен вид, но още ходеше облечен като млад напорист професионалист — вратовръзка, тиранти, широк панталон и високи обувки с бомбета.
— Много се радвам, че те виждам — ухили се Харис и потупа по гърба високия слаб инженер с надеждата, че ще предизвика реакция.
Но напразно. Сивият форд спря до тях, Коул отвори задната врата и инженерът се качи.
— Това е Наоми — представи Коул жената зад волана.
— Приятно ми е да се запознаем — рече тя.
— Да — отговори Джон и това беше всичко, което каза през целия път до хотел „Рибарят“.
Пристигнаха в един часа след полунощ и Харис запозна Бейли с Райън и Лусинда.
— Джон знае всичко за техническите средства в телевизията. Той е инженер по радиочестоти.
— Е, как ще го направим? Как ще откраднем сигнала? — попита Райън.
Джон имаше една-единствена тема, по която проявяваше желание да говори с цели изречения — техническите съоръжения в Ю Би Си. Той беше конструирал по-голямата част от тях. Поддържаше ги. Беше им посветил живота си. Той бе инсталирал и ремонтирал цялата апаратура, когато в първите дни парите не достигаха. Превключвателното устройство, което бе решил да направи вкъщи, щеше да позволи на телевизионната мрежа да преминава от сателитното предаване към студийното, без никакво потрепване на сигнала. Обичайната практика беше да изключат едната система и да превключат на другата, като изчакат четирийсет и пет секунди на празен екран. Това време се използваше от дъщерните станции за местни реклами.