Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Кейси, може ли да ти споделя нещо?
— Давай.
— Не мисля, че Том и Шерилин са истинските ми родители.
Той се обърна към нея с кървясали очи и прихна в смях, преди да осъзнае, че говори сериозно.
— Мисля, че са ме осиновили още като бебе, но не знам как и от кого.
Кейси видимо се мъчеше да установи дали не го занася.
— Друг път.
— Май не са могли да си направят свое дете, незнайно защо, но не са искали да се разчува, затова намерили бебе, което представяли за свое.
— Глупости на търкалета — изненада я Кейси с присмеха си.
— Ти пък откъде знаеш?
Кейси прокара пръсти през косата си.
— Слушай, човече, съвсем нормално е. И аз съм си задавал тези въпроси. Не е ли така с всяко хлапе? Родителите са кофти работа. Ще ти мине.
— При мен е различно — настоя Аврора. — Чувствам го. Чувствам, че съм попаднала на истината. Но приема ли я, трябва да приема и факта, че цялото ми съществуване е било лъжа.
Очите му имаха крайно дрогиран вид.
— Кейси…?
— Хмм?
— Моля те кажи нещо.
Той й предложи кутията с мечета.
— Искаш ли бонбонче?
Аврора призова всичката си смелост за следващото откровение.
— Мисля, че са ме поръчали. — Погледна го, за да види как ще реагира. — Сещаш се, от каталог или нещо такова.
Той се разсмя искрено.
— Това е откачено.
— Така ли смяташ? — Ръцете й така трепереха, че едвам успя да запали цигара. — Виж какво, представи си… представи си, че на някой голям, ама голям богаташ му скимне да изкарва пари, като открие бизнес с деца. Да продава на разни величия. Като моите родители например.
— Няма кой да му позволи да открие такъв бизнес.
— Ами ако се преструва, че се занимава с друго? — Млъкна за момент, чудейки се колко ли близо до линията е разумно да припари. — Рехабилитационен център например. По този начин ще привлича точно уязвими хора, загубили вяра в живота си.
Кейси се беше отнесъл нанякъде.
— Готина идея — провлече мудно той.
— Такава си е, нали? Тъкмо там е въпросът. Хитроумна е. Големи пачки. Фрашкани с пари двойки, готови да си платят за какво ли не. За какво друго да ги похарчат, ако не за единственото нещо на земята, което не се купува с пари? Само дето вече и то се купува, Кейси. Имат ли пари, уредени са.
Кейси вдигна вежда невярващо.
— И си решила, че ти си едно от тези деца, така ли?
— От твоята уста звучи сякаш току-що съм ти изтърсила, че са ме отвличали извънземни.
— Също толкова изтрещяло е.
— Знаех си, че няма да разбереш.
Кимна с глава към екрана, където поредната малолетна звезда се перчеше с новата си песен.
— Може и тя да е от тях, а? — След секунди изникна и ликът на красавец от елитен холивудски сой. — Ами той?
Аврора си спомни как изглеждаха родителите му.
— Аха… — каза замислено. — Като нищо.
— А на вашите пък защо им е да го правят?
Толкова пъти беше прехвърляла същия въпрос в главата си, мъчейки се да измисли отговор. Кое нещо на света си заслужаваше да потопиш целия си живот в лъжа? Какво криеха Том и Шерилин?
— Не знам.
Кейси изсумтя.
— Голяма си кукувица.
— Чуй ме — примоли му се тя. — Мама и татко се държат като непознати. Нищо не правят заедно, почти не се засичат дори; нищо не ги свързва и понякога имам усещането, че просто са ни заточили в обща къща и никой от нас не знае как е попаднал там! Казвам ти, бракът им е шантав…
— Всеки брак е шантав. — Отвори торбичката си с тютюн. — Просто не се омъжвай.
— Не е само това. Животът ми също не е наред. Това… — размаха ръце из стаята — … всичко това някак не пасва!
Кейси вирна вежда за пореден път.
— Сигурна ли си, че си преживяла пубертета?
— Знаеш ли какво? — Едвам сдържа напиращите сълзи. — Забрави, че изобщо подхванах темата.
Той се метна на креслото до нея и лепна една влажна целувка на бузата й.
— Извинявай, но предпочитам да ти го кажа директно. Звучи гламаво.
Аврора се отдръпна от него и съсредоточи вниманието си върху цигарата. Съзнаваше, че на този етап твърденията й са чиста мъгла — нужни й бяха доказателства. Дори след година, когато видеше двойката от острова на Рубен ван дер Мейде да парадира с чуждото бебе пред пресата, пак беше с вързани ръце.