Звездни асове

— Това е много успокоително, татко! — отговори Силвия, опитвайки се да запази спокойствие. В крайна сметка обаче те поръчаха, макар и без да имат ясна представа какво точно. Когато ястията пристигнаха, реакциите бяха противоречиви. Талзарийските кюфтета наистина бяха вкусни, но не можеше да се каже същото за спагетите по Вендорски версия 4.3. Марайските скариди със сос от опал версия 5.1, които Габриела си поръча се оказаха малко по-пикантни от нейния вкус, а пък салатата „Звезден Прах“ беше по-скоро безвкусна.

През останалата част от деня бащата на Силвия ги разведе из най-интересните места на станцията. Посетиха ботаническата градина, разработваща видове растения, които могат да се приспособяват бързо при тежките условия на необитаеми планети. Тези специални растителни видове се използваха в началните етапи на тераформиране на нови планети. Боби ги заведе да видят и експерименталният Вендониев реактор.

— Вендоният е много рядко срещан елемент, който можеше да се използва за добив на огромни количества енергия. Името му идва от планетата „Венда“, където преди години са открити първите находища на елемента — обясняваше бащата на Силвия. — Това е първият реално функциониращ реактор в света! Вече една година захранваме станцията с него и държим двата ядрени реактора само като резервна мощност.

С наближаването на вечерта обаче стана време петимата да се захванат с подготовката си за шоуто. Преди това бащата на Силвия им показа площадчето пред новия магазин за експериментални стоки. Именно тържеството по случай откриването на магазина щеше да е поводът за тяхното изпълнение. Там беше изграден подиум, който навярно щеше да се използва като сцена. След това петимата отидоха до хотела, за да вземат цялото оборудване и да го занесат на мястото на шоуто. Габриела се свърза по старфона с човека, който ги наемаше — някой си професор Голдмакс:

— Здравейте, Професоре. Аз и екипът ми сме на площада пред магазина Ви.

— Чудесно, сега идвам да ви посрещна! — чу се гласът в слушалката. Скоро Голдмакс се появи от магазина. Имаше плешиво теме, прошарени руси мустаци и кръгли очила.

— Здравейте, много ми е приятно. Извинявайте, ако съм малко прекалено развълнуван, но тук рядко посрещаме артисти — започна той с приповдигнат тон трескаво ръкостискайки всеки един от групата. — Както може би сте се досетили, това ще бъде сцената — и той им показа подиума, който се издигаше на площада пред магазина. — Освен вас сме поканили и две не много известни музикални групи. Щеше ни се да поканим „Звездни Психари“, но бюджетът ни е твърде ограничен.

— Ние с радост ще помогнем събитието Ви да се открои! — каза усмихнато Габриела. — Сега ще Ви помоля, ако може, да ни покажете, къде да се преоблечем и да подготвим уредите си за шоуто.

— Ама разбира се, елате! — Голдмакс ги поведе към складово помещение приготвено за тази цел, но преди да достигнат до него, трябваше да минат през почти целия магазин. Така имаха възможността да разгледат странните артикули, които щяха да се продават в него.