Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Тя се засмя.
— Обаче той е забавен.
Филип се усмихна широко и отиде да налее кафето.
— Такъв е. Той е трогателно съчетание от познания и невежество. Много буден и прозорлив е, и когато научи нещо, наистина се придържа към него. „Мусонният Малабар“ е типичен пример. Сигурно го е видял някъде в някое телевизионно предаване и сега не иска да пие нищо друго.
— Напомня ми за някои от моите студенти — каза Изобел. — Много буден и любопитен.
— И ужасяващо зле образован — довърши Филип вместо нея. — Да. Бих помислил, че много прилича на тях. Понякога се държи съвсем като момче — той хвърли поглед към нея, обезпокоен да не засегне чувствата й. — Той е като сина, когото никога не съм имал.
Двайсет и пет
Изобел се пъхна в леглото до Филип и осъзна, че той нито спеше, нито се преструваше на заспал, както обикновено. Притегни я към себе си.
— Ухаеш хубаво — каза с интимен тон. — Нов парфюм?
Беше мирисът на нощния почистващ лосион, на който Изобел не беше успяла да устои, след като двамата с Трой купиха от него за Зелда. Уханието му й въздействаше еротично, беше го усетила по кожата си и по тази на Трой.
— Ммм — каза тя.
Познатото, обично тяло на Филип се доближи до нея в леглото. Ръката му я придърпа още по-близо и тя се плъзна, за да облегне глава на рамото му. Той наведе глава и нежно я целуна по лицето. Изобел се почувства неловко, както рядко се чувстваше с Трой, независимо колко странна беше външността или поведението им. Почувства как се изчервява силно в полумрака на спалнята. Филип отметна косата от лицето й с милувка и зацелува шията и меката долна част на ухото й. Опитвайки се да откликне, Изобел сложи ръце на раменете му, на тила му. Филип издаде тих, дълбок, гърлен звук, и я целуна по устните. Изобел го целуна в отговор, сдържани целувки, които бяха напълно различни от буйните целувки на Трой с отворена уста, напоени с аленото червило на Зелда. Изобел изтика мисълта за Трой от ума си, от брачното си легло, и се опита да се съсредоточи върху нежното докосване на съпруга си, мъжа, за когото се беше омъжила по любов и с когото бе избрала да остане с години.
Филип посегна и се засуети неумело с горнището на пижамата й, погали корема й, а после придвижи ръка нагоре към гърдите й. Изобел лежеше неподвижно, остави го да я докосва, в очакване на страстния отклик, който той едно време събуждаше. Не се случи нищо особено. Изобел се запита дали за Филип също не се случваше нищо, и дали тъкмо затова тези прелюдии им отнемаха толкова време. Дали той също чакаше да го обземе подходящото настроение и се надяваше, че след миг ще бъде изпълнен с желание?
Той подръпна горнището на пижамата й.
— Мисля да се отървем от това — каза той, и по дълбокия тон на гласа му Изобел осъзна, че е възбуден, че единствено тя беше замръзнала от смущение. За Филип това беше сексуално възбуждащо, той искаше тъкмо това.
Тя услужливо съблече горнището си и плъзна надолу долнището на пижамата. Филип повтори действията й, така че останаха голи заедно в леглото. Изобел си помисли, че не трябва да забравя да смени и изпере чаршафите на сутринта, за да не разбере госпожа М., че са правили любов, после си каза, че това е нелепо — нямаше абсолютно никаква причина госпожа М. да не узнава, че са се любили. Те бяха съпруг и съпруга, редно беше да се любят. Болестта на Филип беше прекъснала страстния и изпълнен с наслада сексуален живот, който бяха споделяли. Би трябвало да се радва на възстановяването му, а не да се притеснява за чаршафите.
— Също както едно време — каза Филип възторжено.
Изобел се притисна по-близо до него и изпита чувственото удоволствие от допира на топла гола кожа до нейната. Филип имаше леко, светло окосмяване по тялото и гъделичкането на космите по гладката й голота винаги я беше възбуждало.
— Да, така е — каза тя, опитвайки се да убеди себе си.
Филип се прехвърли отгоре й и нежно проникна в нея. За своя изненада, Изобел откри, че беше твърд, силен. Задвижиха се в приятно съзвучие, с наслада. Изобел затвори очи и се опита да не мисли за нищо, освен за удоволствието от допира на кожата му до нейната, за уютната му топлина.
Почувства как се отнася, отдалечавайки се все повече и повече. Тялото й откликна на докосването му. Филип бе правил любов с нея в продължение на много години, познаваше ласките, които й доставяха удоволствие. Но умът й бе на километри разстояние, тя се чувстваше отчуждена, и хладна, и далечна. Внимаваше да не мисли за Трой, нито за Зелда, не мислеше за нищо — било то еротично или неприятно. Не мислеше за нищо, докато съпругът й се движеше по тялото й, в тялото й, и покриваше шията и гърдите й с леките си целувки.