Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Филип се поколеба.
— Предполагам — каза неохотно. — Но тяхната къща е съвсем наблизо. „Вали Фарм“, знаеш. Казах му да се отбива по всяко време.
— По всяко време? — повтори Изобел.
— Хубаво е да бъде наблизо, за да наглежда басейна ни — каза Филип. — Знаеш какви могат да бъдат майсторите.
— Да, но…
— А ако иска да избера някакви цветове или украсата на другия басейн, наистина ще се радвам да му помогна.
— Със сигурност той може да прави сам всичко това — каза Изобел.
— И е добра компания — заключи Филип. — Когато пишеш или си заминала да преподаваш, той е страхотна компания. Доставя ми удоволствие да ходя в кръчмата с него. Тук сме твърде откъснати, допуснахме да се изолираме твърде много. И двамата би трябвало да излизаме и да общуваме повече.
Той я погледна критично, така, както не я беше гледал никога преди.
— Вечно само работиш, Изобел. Би трябвало да си създадеш собствени приятелства. Да излизаш на кафе и да пазаруваш. Да обядваш с момичетата. Живеем тук от десет години, а ти не познаваш никой освен господин и госпожа М. Не е добре за теб да си толкова изолирана.
— Не съм изолирана — възрази Изобел. — Имам приятели в Лондон, имам приятели в работата.
— Обаче те не са истински приятели, нали? — настоя Филип. — Не ги виждаме тук, не ги каниш на обяд.
— Живеем в провинцията — каза Изобел, подразнена. — Не може да се каже, че това е Клубът по изкуствата в Челси. Не е „Граучо“. С кого искаш да обядвам?
— О, не знам — каза Филип уклончиво. — Жени на твоята възраст. Сигурно има клуб на жените от града или Женски институт, или нещо, в което би могла да се включиш.
Анализът, който слушаше, беше толкова груб и безчувствен, че според Изобел би могъл да идва единствено от Мъри.
— Както знаеш, обичам да бъда сама в работата си — каза тя с предпазлива сдържаност. — Както знаеш, писането винаги е самотно занимание. Не е от нещата, които можеш да правиш, докато постоянно те прекъсват. И не мога да се сетя за нищо, което би ми било по-омразно от това да отида на обяд със заможни жени на средна възраст.
— Абсолютно — съгласи се Филип. — Следователно ти харесва да бъдеш сама. Аз обаче имам нужда от компания. Значи се разбрахме.
Двайсет и четири
Изобел продължи да пише „Любящият призрак“ през цялата сутрин въпреки мощно отекващия мъжки смях от кухнята. Мъри беше пристигнал малко след закуска с куфар, пълен с мостри за плочки и разцветки, и се предполагаше, че двамата с Филип правят окончателния избор на цветове за басейна. Изобел чуваше по-високия глас на госпожа М., която от време на време гълчеше и се смееше, докато чистеше кухнята и приготвяше обяд. Атмосферата беше много уютна и приятелска. Изобел с раздразнение си даде сметка, че плаща на госпожа М. по десет лири на час, за да флиртува с Мъри.
По обед Изобел излезе от кабинета и осъзна, че щом се появи в кухнята, моментално се възцари тишина. Филип имаше вид на ученик, заловен да лудува в спалното помещение след изгасянето на лампите.
— Какво има за обяд? — попита учтиво Изобел.
— Печено свинско с всички гарнитури — каза госпожа М. — Но мога да ви направя сандвич или салата, ако искате, госпожо Латимър.
— Печено свинско звучи прекрасно — заяви Изобел. — Да сложа ли масата?
Мъри и Филип побързаха да приберат мострите от плочки и разцветките. Мъри сгъна комплект планове.
— Това нашият басейн ли е? — попита Изобел.
— Не — каза той. — Този е един от другите, по които работя. Във Флийт, Хампшър. Просто се допитвах до Филип за общия изглед. Той има такова око за детайлите.
— Така ли?
— Мислехме да прескочим дотам днес следобед и да го погледнем — каза Филип. — Наистина трябва да видя сградата, преди да мога да си представя промените.
— Е, аз пък мислех да отидем на разходка днес следобед — каза Изобел дръзко. — Не съм слизала в селото от цяла вечност. Мислех си да отидем до кръчмата заедно. Госпожа М. винаги може да ни вземе, ако не искаш да се качваш пеша обратно по хълма.
— Чудесно — каза Филип бързо. Хвърли неразгадаем поглед към Мъри. — Тогава ще се отбия във Флийт друг път.
— Нямам нищо против — каза Мъри. — Завиждам ви на вас двамата, че ще се разходите до кръчмата, както подобава на господин и дама без ангажименти. Избрахте идеален ден за това.
— Нали няма да отидеш във Флийт без мен днес следобед? — попита Филип. Изобел си помисли, че той звучеше като по-малък брат, който се страхува да не го пренебрегнат.