Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Не ме е грижа — каза той. — Тя може да мисли каквото си иска. Ще ти донеса закуска в леглото, а после ще ти приготвя гореща вана. Харесва ли ти тази идея?
— Истински рай — каза Изобел, примирявайки се с една сутрин на бездействие, докато крайният й срок за „Любящият призрак“ неумолимо изтичаше, а Трой я чакаше да му върне обаждането.
— Заспивай отново — нареди Филип, като облече халата си. Изобел се облегна на възглавниците и му се усмихна. След като той излезе от стаята, тя погледна към нощната масичка. Имаше две нови книги, които я бяха помолили да прочете, и имаше материал за лекция, която я бяха поканили да изнесе. В спалнята имаше с какво да запълни полезно около един час — толкова време щеше да е необходимо на Филип, за да приготви и подреди поднос със закуска. Знаеше, че би трябвало да му е благодарна за добротата. Но беше свикнала да работи усърдно, и прекъсването на рутината всъщност не й беше от полза.
Чу стъпките му по стълбището навреме, за да скрие романа, да седне в леглото и да му се усмихне, когато той влезе.
— Съжалявам, че се забавих толкова. Мъри докара госпожа М. и се прекъснах, за да му направя чаша кафе — Филип разтвори краката на масичката за сервиране и я сложи на коленете й. Изобел се усмихна, за да покаже възторга си при вида на чайник и чаша с чай, варено яйце и студена препечена филийка.
— Как така Мъри кара госпожа М. дотук?
— Колата й отказала да запали, затова му се обадила.
Изобел се поколеба, искрено озадачена.
— Защо не се е обадила на нас?
— Сигурно не е искала да ни безпокои, знае, че напоследък работиш усърдно.
— Но защо да безпокои Мъри?
— Е, когато идва насам, минава покрай вратата им. Защо не?
— Не е редно да злоупотребяваме — каза Изобел, чувствайки, че макар това да беше вярно, имаше и други, по-сложни обстоятелства, и че тя не разбира никое от тях.
— Той е добряк — каза Филип. — Няма нищо против. И харесва Мели.
— Тук ли е сега?
— Да. Отивам да го видя. Получил е одобрение за подробните планове. Строителите ще започнат другия понеделник. Само определяме окончателно къде ще бъдат радиаторите и електричеството.
— Отлично — каза Изобел.
— Да те оставя ли на спокойствие?
— Бягай — каза Изобел с усмивка. — Знам, че копнееш да решиш къде да сложиш радиатори.
— Искам всичко да е както трябва за теб — каза той мило. — Искам да е съвършено за теб — наведе се и я целуна по косата. — Знам, че ти беше тежко през последните няколко години — каза той нежно. — Чувствах се толкова зле, сигурен съм, че е било ужасно да се живее с мен. Наистина съжалявам, скъпа, не мога да ти опиша колко съжалявам. Сега, когато се чувствам толкова по-добре, разбирам колко ужасно трябва да е било. По онова време не виждах по-далече от собственото си отчаяние. Но сега наистина постигнах обрат. Всичко ще бъде различно.
Оптимизмът му бе заразителен. Изобел вдигна поглед към него.
— О, Филип.
— Обещавам — каза той. — Нещата ще станат пак каквито бяха, преди да се разболея. Отново ще бъдем щастливи, отново истински щастливи. Каквито бяхме преди — докосна бузата й и Изобел импулсивно хвана ръката му и целуна пръста му. Той й се усмихна. — Приятна закуска — каза и излезе тихо от стаята.
Изобел не докосна храната: вместо това се облегна на възглавниците и се втренчи невиждащо в тавана. „Започва се“, каза си тихо. Помисли си, че ако това беше роман, този щеше да е моментът, в който героинята трябва да направи избор, важен момент в сюжета. В романите, които Изобел пишеше, героинята винаги избираше верния път, моралното решение, пътеката на дълга, и после откриваше, че това й носи радост. „Това би било прекрасно“, прошепна си Изобел, докато отместваше подноса от коленете си. „Да се върна при Филип и да открия, че това е най-прекрасното нещо, което съм можела да направя. Да постъпя правилно и да открия, че това е най-доброто решение.“
Изобел върна обаждането на Трой, докато Филип и Мъри обхождаха отново и отново малкия участък земя между обора и къщата. Виждаше от прозореца двамата — младия, слаб и строен мъж, и по-възрастния, също толкова деен, също толкова енергичен, също толкова жизнен.
— Аз съм — каза тя на Трой. — Съжалявам, че те изпуснах вчера.
— Добре ли си? — попита той, нащрек заради хладния й тон.
— Добре съм.
— Всичко наред ли е вкъщи? Басейнът добре ли се пълни?
— Още не е започнал — каза тя. Филип хвърли поглед към прозореца й и й се усмихна — широка, щастлива и сияйна усмивка. Изобел помаха в отговор.
— Как е работата?