Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Ще пиша по една глава дневно през следващите няколко дни. Ще трябва да им кажеш, че е първа чернова…
— Първата чернова от теб е по-добра, отколкото получават от повечето след дванайсетия опит — каза Трой предано. — Няма да очакват кой знае какво от първа чернова от Зелда. Във всеки случай вероятно си мислят, че аз преправям всичко.
— Направи го тогава ти — подхвърли Изобел находчиво.
— Не и аз — отвърна той. — Аз съм десетте процента политура, а не деветдесетте процента тежък труд в тази операция. Ти раждай идеите и се занимавай с писането, Изобел, а аз ще уреждам договорите.
— Къде ходи снощи? — попита тя небрежно.
— На театър, а после на клуб.
— Какъв клуб?
— От лошите — каза той предизвикателно.
— О — каза Изобел.
— А ти?
— Взехме си къри за вкъщи — каза Изобел, давайки си сметка колко скучен изглежда животът й. — Беше много хубаво. Това си е истинско удоволствие за нас, защото го вземаме чак от селото.
— Говориш така, сякаш се налага да го вземате от някое село в Мадрас.
Изобел се изкикоти.
— Не съвсем.
— А човекът с басейна остана ли за вечеря?
— Не. Ядохме сами. Вечерта си беше само наша.
Трой не каза нищо, предупреден от интуицията на любовник, че нещо се е променило, но все още не е ясно какво.
— И беше ли прекрасно? — попита той. — Да бъдете отново съвсем сами с екзотичното лакомство „пиле по кашмирски за вкъщи“?
— Беше всъщност „биряни“. Да, беше прекрасно.
— Толкова се радвам — каза той. — А той поиска ли пристройка до сградата с басейна, за да подслони колекцията си от смарагди, или всичко беше просто чиста съпружеска любов без скрити помисли?
— Обикновена любов, мисля — отвърна любезно Изобел, като долови раздразнението в таса на Трой и правилно го изтълкува като ревност.
— Колко хубаво — каза той. — Колко съпружеско. Много типично за Изобел Латимър, много в стила на „Кънтри Лайф“.
— Той ми е съпруг — изтъкна Изобел.
— А аз съм просто твой агент — съгласи се Трой. — Получавам само малък дял, нали? Не цялата торта. Това е сделката.
— Трой — каза Изобел мило. — Какво не е наред?
Настъпи мълчание.
— Обадих ти се — каза тя тихо. — И апартаментът ти беше пълен с хора, които пиеха, танцуваха и се забавляваха. Вчера ти ми позвъни на отиване към театъра и даде много ясно да се разбере, че може да не си вкъщи снощи. А аз просто вечерях със съпруга си и си легнах с него в нашето легло, както съм правила всяка нощ през последните трийсет години. Какъв ти е проблемът с това?
— Никакъв — каза Трой категорично. — Абсолютно никакъв. Трябва да, ми простиш. Имам махмурлук и той ми влоши настроението. Ще взема алка зелцер и ще ти се обадя отново да ти се извиня, когато се помиря с черния си дроб. Съжалявам, Изобел, ще ти се обадя утре.
— Всичко е наред — каза тя. Отвън пред прозореца Филип отмери с крачки известно разстояние от къщата до обора, а после се обърна и й направи знак с вдигнат палец. Изобел отново помаха и му се усмихна. На светлината на пролетното слънце той изглеждаше като момче, пълен с живот. — Ще говорим по-късно, Трой. Няма значение.
Двайсет и шест
Мъри остана за обяд. Изобел, във ведро съгласие с Филип, не се дразнеше от присъствието му на масата за обяд, въпреки демонстративната гордост на госпожа М. от пая с бъбреци и стек, който беше приготвила. Мъри попита Изобел за работата й и стана очевидно, че беше прочел романа, който тя му надписа, и че беше размишлявал върху него. Въпросите, които задаваше, го представяха като интелигентен човек, макар и с ограничено образование, а преподавателят у Изобел винаги симпатизираше на хора, които полагат усилия сами да разберат.
Госпожа М. разчисти чиниите и им направи кафе, а после излезе от кухнята, за да довърши работата си в другите стаи. Мъри беше обещал да я откара вкъщи и я чакаше да приключи.
— Мъри ми направи доста интересно предложение — каза Филип. — Още не съм казал „да“ или „не“. Казах, че ще трябва да го обсъдя с теб.
— Какво? — попита Изобел. — Нали не е аквапарк с водна пързалка, пристроен към басейна ни?
Мъри се ухили.
— Странно е, че го казвате, тъкмо си мислех колко подходящо ще е за вас.
— Предложи ми работа — каза Филип. — Не мога да ти опиша колко съм поласкан.
Изобел премести поглед от единия към другия.
— Работа ли?
— И през ум не би ми минало, ако той не беше много по-добре — каза Мъри припряно. — А ако мислите, че ще е твърде много за него, тогава просто забравете всичко това.
— Не, не мисля — каза Изобел. — Но каква работа?