Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Хубаво ли е? — прошепна той.
— Много хубаво — увери го тя.
Можеше да почувства настойчивостта му, когато той започна да се движи по-бързо, но изпитваше единствено желанието да му достави удоволствие, и потиснатото желание всичко това да приключи. Изви гръб като дъга и издаде няколко леки стона на престорено удоволствие. Те бяха достатъчни да го накарат да повярва, че е достигнала оргазъм и не иска повече, и тялото му се разтърси във внезапен прилив на всепоглъщаща сила, после той въздъхна дълбоко и се отпусна тежко върху нея.
Изобел изчака няколко мига, а после се отмести леко. Филип веднага се надигна, изричайки някакво извинение, и я освободи.
— Трябва да отида до банята — каза тя, взе пижамата си и излезе. Седна на бидето и почувства как хладката вода отмива лепкавата течност. Стана да си измие лицето и ръцете, и да погледне отражението си в огледалото в банята.
Лицето й не издаваше нищо. Взря се в безжизнените си очи в огледалото и си помисли, че е празна като първата страница на новия си роман. Вече нямаше нищо за казване, нямаше нищо за мислене. Просто нямаше нищо — във всяко отношение, и в романа, и в сърцето й. Облече пижамата си и се върна в спалнята. Филип лежеше все още гол, облегнат на възглавниците. Изглеждаше поруменял и щастлив.
— Струва ми се, че това беше убедително доказателство — каза той ухилено. — Много по-добре съм. О, Изобел, не е ли прекрасно?
Тя се опита да сподели радостта му.
— Да, така е — каза, отпускайки се в леглото до него. — Чудесно е. Толкова се радвам, че си по-силен.
— А ти си толкова добра — каза той, като я придърпа отново плътно до себе си. — Толкова мила. Сигурно ти е било тежко, докато бях толкова кисел и намусен. А откога не сме правили любов? Месеци, нали?
— Не броя — каза Изобел. — Никога не съм имала нищо против. Най-важното е, че сега се чувстваш добре.
— Чувствам се фантастично — каза той. — Невероятно.
Лежаха мълчаливо няколко мига.
— Да изгася ли светлината? — попита Изобел.
Филип кимна. Тя се пресегна и изключи нощните лампи, а после с наслада се сгуши, облягайки се отново на рамото му, с ръката му, здраво обвита около нея.
— Това е най-хубавата част — каза тя. — Тази близост.
В тъмнината почувства как той целува косата й.
— Ти беше истински ангел — прошепна той. — Само си представи колко щастливи ще бъдем, ако се оправя отново.
— Наистина ли мислиш, че може да стане?
— Можем да пътуваме. Винаги сме искали да пътуваме, нали?
Изобел внезапно си помисли за парите на Зелда Виър, които можеха да финансират един нов и вълнуващ живот за Филип и нея. Беше ги възприемала като „бели пари за черни дни“, които можеха да им гарантират сигурност, ако здравето му се влошеше, с които можеха да платят за грижите за него в домашни условия. Но ако състоянието му се подобреше, можеха да си създадат нов живот, пред нея можеше да се открие съвсем различен живот.
— О, да — каза тя. — Толкова би ми харесало да пътувам. Толкова искам да отида в Япония.
— Япония? Обичам Далечния Изток. Едно от нещата, за които много съжалявах, беше, че така и не отидохме там заедно.
— Така ли?
— Да. Но сега бихме могли. А мога и да се върна на работа, отново да печеля някакви прилични пари.
— Съмнявам се, че биха те взели обратно — каза тя мило. — На твоята възраст, скъпи.
— Не бих се върнал на старата си работа — той отхвърли идеята с пренебрежение. — Бих се заел със собствен бизнес. Иска ми се да работя на свободна практика. Ще печеля от всяка поръчка, а когато работата приключи, ще можем да харчим парите заедно. Какво мислиш?
— Чудесно — каза Изобел сънено.
Филип се облегна на лакът и я целуна по устните.
— Лека нощ, любима — каза нежно.
Изобел заслуша как дишането му става по-дълбоко, докато той потъваше в сън. Тя лежеше будна, загледана в тавана, и мислеше с удивление за бъдещето, което можеше да се открие пред нея. Зелда можеше да бъде пътят към свободата й, към възможността двамата с Филип да открият ново щастие заедно. След като се бе превъплъщавала в Зелда, Изобел можеше да се превърне в различна жена. Притежавайки богатството на Зелда, Изобел и Филип щяха да имат свободата да направят почти всичко.
На сутринта той се усмихваше, когато се събуди. Изобел се усмихна в отговор, предпазливо, с надежда.
— Остани в леглото — каза той нежно. — Ще ти приготвя закуска в леглото.
— Госпожа М. ще пристигне след половин час — каза Изобел.