Аферата „Зелда“

— Нямам пари — каза на Изобел. — Можеш ли да уредиш сметката?

Изобел поруменя от смущение.

— Не взех никакви — каза тя. — Тези панталони нямат джобове, а не си взех дамската чанта.

Съдържателят се усмихна благосклонно на Филип.

— Отново на вересия ли? — попита.

Филип се засмя:

— Не ми начислявайте лихва — каза той. — Ще намина довечера и ще си разчистя дълговете.

Съдържателят кимна.

— Това прави шейсет и две лири.

Изобел се усмихна, мислейки, че той се шегува, но Филип кимна.

— Да.

Взеха питиетата си и отидоха да седнат на една маса до прозореца, откъдето имаше гледка към селската улица.

— Дължиш му шейсет и две лири? — Изобел беше зашеметена.

— Свърших парите в брой миналата седмица — каза Филип. — С Мъри дойдохме тук на вечеря, а в буркана с парите за домакинството не бяха останали банкноти. Помолих кръчмаря да го запише на вересия.

— Но ние не можем да постъпваме така — Изобел беше леко скандализирана. — Почти не познаваме съдържателя.

— Аз обаче го познавам — поправи я Филип. — Откакто спечелих мача по дартс, съм нещо като местен герой.

— Е, не мога да дължа пари в кръчмата — заяви Изобел. — Ще помоля госпожа М. да остави чек на път за вкъщи.

— Ще дойда довечера с пари в брой, както казах — повтори Филип. — Бих предпочел така.

— Мога да напиша чек, не е нужно да излизаш вечер — каза Изобел. — Не обичаш да шофираш в тъмното.

— Мъри може да ме закара — каза той непринудено. — Освен това не искам сметките ми в бара да се уреждат с твоя чек, Изобел. Би изглеждало ужасно странно. Ще дойда с парите.

Изобел се поколеба.

— Не смятам, че изглежда странно.

— Изглежда — каза той категорично. — Остави ме да си плащам сам сметките, Изобел.

Тя кимна, а после прочисти гърло.

— Всъщност ние като че ли доста бързо изчерпваме парите за домакинството — отбеляза тя с премерено неутрален тон.

— Така ли? — каза Филип. — Просто си помислих, че не си оставила достатъчно, когато отсъстваше миналата седмица.

— Оставих двеста лири. Това обикновено е достатъчно — каза Изобел.

— Всичко е толкова скъпо — каза Филип уклончиво. — А понякога излизам вечер.

— Мъри плаща ли някога? — попита тя.

Той мигновено се изчерви, погледна намръщено към масата и каза:

— Наистина, Изобел. Що за въпрос!

Тя веднага оттегли обвинението.

— Съжалявам. Не исках да бъда груба. Просто се питах…

— Казах ти, че той ми плати, задето работих за него онзи ден!

— Да, знам, че ми каза. Петдесет лири. А ти после плати вечерята, нали?

— Това беше мой избор — каза той сковано.

— Знам. Знам.

— Не го харесваш, нали?

— Не е от хората, с които се разбирам — каза Изобел предпазливо. — Сигурна съм, че е много добър в това, което прави, и разказва хубави истории и така нататък. Но не е човек, когото бих избрала за компания. Не е човек, когото бих очаквала да харесаш.