Ключът на Соломон

Лейтенант Браун настойчиво махна към изхода на бординг залата.

— Елате с мен, моля.

— Но аз чакам полета за Лондон…

— Това е просто рутинна проверка, не се тревожете. — Той разпери пръстите на дясната си ръка. — Ще отнеме само пет минути, не повече.

Тъй като нямаше избор, страхувайки се от най-лошото, португалката последва офицера от охраната на летището.

Неохотно забеляза едър мъж със студени очи и индиански черти, който, изглежда, придружаваше лейтенант Браун, да върви зад нея, сякаш за да се увери, че няма да избяга, но не каза нищо. Човекът, когото придружаваше, я заведе до странична врата в безмитната зона, след това минаха по някакъв коридор, докато стигнаха до офиса на летищната охрана.

Лейтенант Браун се отдръпна от вратата и учтиво покани двамата си придружители в малка стая с маса и няколко стола, където тримата се настаниха.

— Майор Фуентес ще ви зададе няколко въпроса — каза той, като представи агента. — Той е от ЦРУ.

Мри споменаването на американската разузнавателна агенция Мария Флор внезапно пребледня.

— От… от ЦРУ ли?

— Да, госпожо — отвърна майор Фуентес, проговаряйки за първи път, откакто бяха открили жената. — Работя по разследване, свързано с тайно проникване в информационната система на Агенцията, случило се тази сутрин. Преди да започна с въпросите, имате ли да кажете нещо по случая?

Португалката отвори и затвори уста, очевидно се колебаеше как трябва да реагира в подобна ситуация.

— Аз… аз — заекна тя — искам адвокат.

Агентът от ЦРУ се разсмя и се спогледа съучастнически с лейтенант Браун, сякаш му казваше, че подобно изявление се равнява на скрито самопризнание.

— Всяко нещо с времето си. Впрочем дори е възможно да не ви потрябва адвокат… стига да ни сътрудничите, разбира се. Имаме нужда от информация. Ако ми я дадете, веднага ще ви оставим да хванете полета си и да се приберете вкъщи без повече проблеми. — Той вдигна вежди в очакване. — Какво ще кажете? Готова ли сте да сътрудничите?

— Ами… разбира се. Какво искате да знаете?

Американецът впери решителен поглед в нея.

— Къде е Томас Нороня?

При тези обстоятелства и факта, че я разпитваше агент на ЦРУ, не можеше да се каже, че въпросът изненада Мария Флор, но да приемеш възможността, че ще ти зададат подобен въпрос, е едно, съвсем друго е обаче да го чуеш.

Португалката се поколеба; отклони поглед към лейтенант Браун в търсене на утеха и закрила, но не ги получи. Осъзна, че е съвсем сама, и събра смелост да погледне майор Фуентес в очите.

— Не знам.

— Не знаете или не искате да ми кажете?

— Той ме остави на летището и продължи по пътя си.

— Къде отиде?

— Нямам представа.

Агентът от ЦРУ задържа погледа и, преценявайки думите й и начина, по който ги изговаря. След няколко секунди взе решение и въздъхна дълбоко, сякаш за да покаже, че дългът го кара да действа против волята му.

— Щом е така, страхувам се, че ще трябва да ме придружите до Лангли каза майор Фуентес. — Ще ви подложим на детектор на лъжата. Ако преминете теста, Агенцията ще ви предостави самолетен билет за вашата държава. Ако обаче се провалите, ще ви задържим по обвинение в заплаха за националната сигурност на страната ни. Разбирате ли в какво положение се намирате?