Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ключът на Соломон
Ключът на Соломон - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ключът на Соломон

Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:

В големия адронен ускорител в Европейския център за ядрени изследвания е открит трупът на Франк Белами — шеф на дирекция на ЦРУ. В ръката на жертвата има лист със символ и името на Томаш Нороня, което го превръща в главен заподозрян. По петите на португалския учен тръгват най-безмилостните убийци на ЦРУ. Нищо неподозиращият историк изведнъж се оказва в центъра на шпионска мрежа от лъжи и коварни интриги. Той може да докаже невинността си само като разкодира предсмъртното послание на мъртвия агент. Томаш обаче бързо разбира, че преследвачите му не се интересуват толкова от смъртта на Белами, колкото от секретния му проект — „Квантово око“. За да открие проекта и истинския убиец, Томаш се впуска в невероятно приключение, което ще го отведе до най-шокиращите научни открития за същността на Вселената и човешкото съзнание. В края на разследването той ще намери отговорите на най-фундаменталните въпроси: Съществува ли душата? Какво се случва с нас след смъртта? Какво е реалността?
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 171
Перейти на страницу:

Мария Флор силно разтърси ръцете и краката си в опити да се освободи от веригите, но не успя.

— Махнете тези неща! — извика тя. — Не може да се държите така с мен! Имам права!

Мъжът от ЦРУ завъртя очи; винаги когато разпитваше американец или европеец, не пропускаха приказките за правата. Защо схващаха толкова бавно?

— Разбрахте ли какво ви казах? — попита той, за да се увери, че разсъждава трезво. — Съгласна ли сте да отговаряте на въпросите ми с добро, или предпочитате да говорите едва след като преминете през нещо, което, гарантирам ви, въобще няма да ви хареса. Вие решавате.

— Пуснете ме!

Разговорът приключи още преди да е започнал, каза си майор Фуентес, за когото всичко това следваше добре познат модел. В повечето случаи заложниците не реагираха според очакванията или мълчаха, без да сътрудничат особено, и чак след като преминеха през доста болезнен разпит, ставаха словоохотливи.

Погрижил се бе за необходимите материали, докато тя беше в безсъзнание, и бе подредил кърпа, скоч и клещи на таблото на колата. Така че само трябваше да вземе нещата и да следва обичайния ред. Първо напъха кърпата в устата на заложницата и залепи лента скоч върху устните й, за да й попречи да изплюе парцала.

— Ммм! Ммм!

Приглушените стонове на жертвите неизменно съпътстваха разпита, затова той не им обърна внимание; Мария Флор не бе първата, която участваше в подобен експеримент, със сигурност нямаше да бъде и последната.

Взе клещите, които бе оставил върху таблото, и й ги показа.

— Виждате ли това? Тирбушонът, който вади думите от най-упоритите гърла. Искате ли да видите как работи?

Майор Фуентес се раздвижи и се настани на задната седалка, за да достигне по-лесно дясната й ръка. Хвана я здраво и пъхна кутрето й между острите зъбци на клещите. Това не бе лесна задача, предвид положението на заложницата върху седалката, но пък нямаше да му попречи да извърши най-важната стъпка в разпита; всъщност само един ампутиран пръст бе достатъчен, за да накара и най-инатливите да предадат собствените си родители. Само в редки случаи, обикновено с фанатици като талибаните, се налагаше отстраняването на няколко пръста или дори на китката.

Телефонен звън прекъсна работата му точно в момента, когато щеше да стисне клещите и да откъсне пръста. Изруга, ядосан, че някой му звъни точно в този миг, и бръкна в джоба си за телефона. Малкият дисплей не показваше кой го търси.

— Кой е?

— Копелето е в Агенцията!

Обаждаше се Хари Фъч.

— Моля?

— Слушай, какво правиш?

Майор Фуентес погледна Мария Флор. Шефът му със сигурност ползваше сигурна телефонна линия, но все пак трябваше да внимава какво говори.

— Добре… събирам информация за местонахождението на нашия заподозрян. Залових мацката му и сега е с мен за сеанс на… всъщност просто разговаряме. Убеден съм, че само след няколко минути приятелката ни ще си изпее всичко и…

— Кучият син е в Агенцията! — прекъсна го шефът на Националната служба за тайни операции. — Току-що ми се обадиха от Лангли. Преди двадесет минути системата, която следи информационния трафик, е засякла португалец на име Томас Нороня да влиза в комплекса.

Майор Фуентес разшири очи невярващо.

— Какво?

— Онзи негодник, синът на стареца, го е вкарал там.

— Но… но това е чудесно!

— Не, катастрофално е.

— Как така? Заподозреният е в Лангли! Не е нужно да го гоним, той сам е дошъл при нас! Какво друго бихме могли да искаме? Нороня да ни дойде на крака?

— Не е толкова просто — сряза го Фъч. — Щом е влязъл в Агенцията с помощта на сина на Белами, значи, двамата играят в комбина. Това е пречка за нас, тъй като сега португалецът има съюзник в Лангли. Залавянето му при тези обстоятелства става много рисковано. Белами младши може да ни навлече проблеми, а той не е човек, който ще се даде лесно…

— Не разбирам. Синът на Белами си сътрудничи с мъжа, убил баща му? В това няма логика…

— Както ти казах, не е толкова просто. Този Нороня е хитър мошеник и по някакъв начин е успял да привлече сина на стареца на своя страна. Няма значение как го е направил. Важното е да действаме бързо, но не с толкова крайни мерки. Обичайните ни методи на работа в тази ситуация са неприложими.

— Имате ли нещо предвид?

Шефът на Националната служба за тайни операции замълча, сякаш обмисляше проблема.

— Слушай, правилно ли чух, че мацката на Нороня е при теб?

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 171
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)