Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
Португалката се приближи до гишето и подаде паспорта на служителката, поглеждайки към бележката с данните на полета, които Питър бе записал.
— Пътувам за Лисабон с прекачване на "Хийтроу" — каза тя. — Номерът на резервацията е YQBCD8.
Жената зад гишето провери данните в компютъра.
— Мария Секейра? — Тя прочете първото и фамилното име на пътничката. — Полетът ви за "Хийтроу" тръгва в полунощ. Качването на борда на самолета е до 23:30 ч. на изход 43. — Тя й върна паспорта заедно с бордните карти. — Едната е за Лондон, другата — за Лисабон. — На лицето на служителката грейна професионална усмивка. — Приятно пътуване!
След като прибра документите, Мария Флор се обърна към Питър и се насили да се усмихне.
— Изглежда, трябва да се сбогуваме — каза тя и протегна ръка. — Благодаря ви, че ме докарахте дотук, и се надявам, че ще се срещнем отново при обстоятелства, които не са толкова…
— Ще те изпратим до изхода — прекъсна я Томаш, смутен от странната отчужденост спрямо него и от начина, по който очевидно го игнорирате. — Няма да те оставим сама на терминала.
Мария Флор се обърна към него, а в светлокафявите й очи се четеше непроницаема студенина.
— Добре съм, може да тръгвате — настоя тя. — Ще се наредя на опашката за проверка и за митницата. — Махна с ръка. — Сбогом.
Държеше се така, сякаш не чува думите на Томаш и дори сякаш той не съществуваше. Мария Флор тръгна. Слисан от поведението й, историкът остана на мястото си, загледан в нея като пълен глупак. След няколко секунди реши да я догони.
— Как така сбогом? — попита разтревожено той. Звучеше отчаяно, почти изгубил самообладание. Забърза крачка, за да се изравни с нея. — Какво става? Защо се държиш така? Какво съм направил?
Мария Флор внезапно спря и се взря напрегнато в него с яростен поглед и променено изражение.
— Не, Томаш Нороня, нищо не си направил! — извика тя. — Просто аз вече не искам да бъда "красавицата", която си довел да ти прави компания, ясно? Щом нямам нищо в главата си и качествата ми са ограничени до физическите ми дарби, значи, не се нуждаеш от мен! По-добре наеми някоя проститутка!
Този словесен изблик изненада историка.
Допреди малко бе убеден, че мълчанието и странното й поведение се дължат на травма от преследването от въоръжени мъже и на разпита в апартамента на Белами. Не си бе представял, че е това…
— Ти… ти си чула разговора ни?
Лицето на Мария Флор олицетворяваше самата ярост. Страните й бяха пламнали, веждите й — смръщени, а в очите й горяха гняв и наранена гордост.
— Как мислиш, господин Всезнайко?
Тя отново тръгна с бърза и решителна крачка, като си пробиваше път сред останалите пътници, които ги наблюдаваха с изненада и неудобство; някои се забавляваха, други гледаха с неодобрение разигралата се сцена насред терминала.
— Почакай! — подвикна той и отново хукна след Мария Флор.
Почакай! Станало е недоразумение!
Без да спира, Мария Флор се обърна и му хвърли презрителен поглед.
— Ти си недоразумение!
— Не разбираш — настоя историкът, като я настигна. — Всичко, което казах по време на разговора ми с Пит, имаше за цел да те защити! Не исках той да разбере колко много…
— Върви да защитаваш майка си! — извика тя, без да забавя ход. — Нямам нужда да ме бранят идиоти!
Томаш я дръпна за рамото.
— Почакай, трябва да ме…
Тя отстрани ръката му с грубо движение.
— Пусни ме!
— Моля те, изслушай ме — примоли се историкът. — Следвах стратегия, за да не ти обръща внимание, разбираш ли? Не исках Пит да си помисли, че аз те…
— Махай се! — извика Мария Флор. — Не искам да те виждам повече, ясно?
— Но…
Един силует внезапно изникна между двамата.
— Този господин притеснява ли ви?
Униформен служител се бе появил от тълпата, вероятно привлечен от врявата.
— Да, господине, притеснява ме. Може ли да го държите далеч от мен?
Полицаят кимна и се вторачи строго в португалеца, с ръце на кръста, давайки му да разбере, че няма да му се размине. Пръстите му заплашително се плъзгаха по приклада на пистолета.
— Документите, моля.
Томаш го изгледа, след това проследи с поглед Мария Флор и я видя да се отдалечава в посока на митническата зона и проверка по сигурността на пътниците и багажа. Отново се обърна към полицая.
Пое си дълбоко дъх и примирен, бръкна в джоба и извади паспорта си.
— Заповядайте.
След като провери документа, полицаят отново вдигна поглед към португалеца.
— Не знам дали сте наясно, но в тази страна тормозът е федерално престъпление — информира го той и му направи знак да го придружи. — Последвайте ме, моля.