Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
В този момент се появи Питър и размаха служебната си карта от ЦРУ пред полицая.
— Няма да е необходимо, господин полицай — каза той с решителен тон. — Господин Нороня е с мен и аз ще го придружа до Агенцията. Той ни сътрудничи по много важна антитерористична операция. Надявам се да проявите разбиране. Това е въпрос, касаещ националните интереси.
При вида на служебната карта от ЦРУ полицаят се поколеба. Помисли си да поспори, но думите "антитерористична операция" и "национални интереси" го накараха да отстъпи.
— Добре — съгласи се накрая той. — Само че да не прави повече такива неща, ясен ли съм?
— Не се тревожете. Приятна вечер.
Питър го дръпна за лакътя и го завлече извън терминала. Португалецът се остави да го водят, но бе обърнал глава назад с поглед, вперен в стройната фигура на Мария Флор, която се отправяше към опашката за бординг зоната. Наблюдава я, докато автоматичната врата на терминала не се затвори, и той почувства студения нощен въздух и огромна ледена празнина да изпълва сърцето му.
Беше я загубил.
LXIV
Автомобилът ускори по рампата и спря с пронизително свистене пред входа на летищния терминал. Майор Фуентес изскочи от колата и бързо се отправи към сградата, пренебрегвайки пътния знак, който указваше, че рампата е място за преминаване, а не за паркиране.
Автоматичната врата се отвори и новодошлият се озова сред топлината и силната светлина на терминала. Съзря зоната за чекиране на авиокомпанията, отбелязана в отпечатъците от текст в бележника, и тръгна натам, но не разпозна Томаш сред пасажерите, които чакаха на опашка, за да регистрират багажа и да получат бордните си карти.
— Coco![65] — изруга тихо той, опасявайки се, че обектът вече е влязъл в зоната, до която достъп имаха само пасажери. — Ами сега?
Подобна ситуация обаче не представляваше пречка за опитен агент на ЦРУ. Знаеше, че разполага с няколко възможности, някои от които включваха дългата и всесилна ръка на Хари Фъч, но може би нямаше да се налага да безпокои директора на Националната служба за тайни операции. Затова тръгна към офиса на охраната на летище "Дълес" и със служебната си карта в ръка се отправи към дежурния служител.
— Майор Мануел Фуентес, ЦРУ — представи се той. — Имам нужда от незабавен достъп до зоната за пасажери. Трябва да заловя заподозрян, който отпътува в полунощ с полет за Лондон. — Хвърли поглед към таблото с полетите. — Мисля, че тръгва от изход 43.
Служителят, на чиято табелка на гърдите пишеше лейтенант Браун, разгледа служебната карта и като се увери в нейната автентичност, се изправи.
— Гледай ти, на летище "Дълес" имаме вечер на ЦРУ, а? — пошегува се той и даде знак на новодошлия да го придружи. — Елате.
Лейтенант Браун поведе посетителя през странична врата и коридор, който опасваше зоната за проверка по сигурността на пътниците и багажа и митницата.
— Какво имате предвид с това "нощ на ЦРУ на летище, Дълес"?
— Ами ваш колега се появи тук преди десетина минути. Случи се инцидент на терминала и когато полицаят се опита да задържи виновника, вашият колега се намеси и го отведе. Мъжът се оказа важен сътрудник в борбата срещу тероризма.
Майор Фуентес не схвана добре историята, но не настоя; това не го засягаше. Задоволи се да следва лейтенант Браун. В края на коридора изкачиха няколко стъпала и излязоха през врата, скрита между два безмитни магазина в сектора за международни полети. Тръгнаха към едно от крилата с изходи за полети и след минути стигнаха до номер 43.
Цяла тълпа изпълваше чакалнята, имаше повече от двеста души. С мъжа от охраната до себе си, агентът от ЦРУ се огледа в търсене на Томаш, чието лице бе запечатано в паметта му. След като обиколи два пъти бординг залата, той примирено спря.
— Не го виждам.
Лейтенант Браун посочи към служителката зад банката, която се подготвяше да започне повикването на пътниците.
— Не искате ли да прегледате списъка с пасажерите?
— Добра идея.
Двамата мъже се приближиха до банката и офицерът от охраната обясни на служителката, че е възникнал проблем и трябва да проверят дали определен пасажер е дошъл за този полет. Притеснена от евентуалната заплаха за самолета, тя веднага им показа списъка в компютъра. Майор Фуентес се приближи до екрана и разгледа имената, но не откри това на Томаш. Когато отново прочете списъка обаче, друго португалско име привлече вниманието му.
65
Мамка му! (исп.). — Б. пр.