Законът за трите отрицания

Доценко не схващаше добре какво иска да каже Светлана, но реши да не я прекъсва. И бездруго й беше трудно да говори. Вярно, тази характеристика на Лариса никак не се връзваше с онова, което бе казал за нея съпругът й, който я бе нарекъл неприспособено към живота дете, лекомислено и безотговорно, но една майка знае повече.

— Лариса никога не е била вятърничава, не се е срещала с няколко момчета едновременно. Винаги е възприемала отношенията си с младежите много сериозно. За мен, разбирате ли, беше абсолютна изненада, когато тя изведнъж напусна Володя. Толкова го обичаше! Или само така съм си въобразявала? — запита себе си Светлана.

— А защо го напусна? — попита Миша с такъв тон, сякаш вече отдавна знаеше кой е този Володя.

— Не разбирам. Но аз често не я разбирах, нали вече ви казах. Володя я обичаше безумно. Бях сигурна, че двамата могат да бъдат щастливи единствено ако са заедно, бяха рядко хармонична двойка, подхождаха си и по характер, и по темперамент. Аз мислех, че тя ще съжалява, задето го напусна, а той ще страда и упорито ще се опитва да си я върне. Но Лариса се оказа много щастлива в брака си, което аз никак не очаквах. А и Володя, струва ми се, не страда особено много и в края на краищата се ожени. Така че моята дъщеря и този път излезе права. Тя е много прагматична и далновидна… беше.

Вероятно все пак не чак толкова много, помисли си Доценко. Далновидните хора не допускат някой да ги застреля. Те предвиждат подобно развитие на ситуацията и не я оставят да стигне до критичната точка.

— След омъжването й не сте ли забелязвали в поведението й нещо странно? Може би се е променил характерът й, навиците?

— Не, остана си буквално същата, каквато беше. Спокойна и разумна.

— А често ли се виждахте?

— Доста често, приблизително веднъж на две седмици, понякога и по-често.

— Лариса ли идваше у вас?

— И тя идваше, и аз се отбивах в ателието й, ако се намирах в района на Чистие Пруди.

— Светлана Евгеневна, когато сте ходили а ателието на Лариса, виждали ли сте някого там? Приятели, познати?

— Не. Тя винаги беше сама, работеше. Или си почиваше, четеше, гледаше телевизия. Но винаги сама. Не обичаше компании, предпочиташе самотата.

— Вие предупреждавахте ли я, когато смятахте да наминете към ателието?

— Различно. Случвало се е да отида и без предупреждение. Защо питате за това?

— Трябва да установим кръга на нейните познати, а съпругът й не може нищо да ни каже, той не познава никого от тях. Дъщеря ви е застреляна в ателието, а не на улицата, това означава, че тя е отворила на някого, пуснала е този човек да влезе. Значи го е познавала. На непознат не би отворила, нали така?

— За нищо на света — потвърди Светлана. — Там на вратата има шпионка и тя винаги поглежда през нея кой е дошъл. Тоест поглеждаше… Господи, какъв ужас! — отново прошепна тя. — Какъв ужас! За съжаление, не съм виждала никакви нейни познати, тя винаги беше сама, когато и да отидех.

Така значи, виж ти. Съвсем объркващо. Съпругът, свекървата и домашната помощница в един глас твърдят, че Лариса е била наркоманка. Кабалкина и Волхова не влизат в сметката — те живеят отделно, не са могли да наблюдават ежедневното поведение на Лариса и знаят всичко изключително от думите на самия Ритер. Той им е казал и те са повярвали. Но Ритер, майка му — Нина Максимовна, с която Доценко разговаря няколко часа, и домашната помощница Лесняк — защо те клеветят нещастната художничка? Домашната помощница Рима Ивановна изброи лекарства, чиито опаковки намирала у Лариса, те оставят следи в кръвта в течение на денонощие, че и по-дълго. Ако Лариса ги е вземала, при аутопсията това щеше да проличи. И тримата заявяват, че Лариса не се е прибирала нощем само когато е била под въздействието на наркотици. Нощта преди убийството тя е прекарала в ателието, значи се е намирала в поредния „полет“. Е, и къде е този наркотик? Нито в кръвта, нито в тъканите, нито в джобовете, нито в чантата, нито в ателието.