Законът за трите отрицания

Може би не цялата. Майките, кой знае защо, винаги са сигурни, че знаят всичко за своите деца. Добре, ще си поговорим по-подробно за това със самата Елена Завялова. А засега нека се върнем към нещастния изоставен Володя. Дали там не е имало стара обида или някаква ревност?

— Значи Лариса се е срещала с Володя около три години, а после го е напуснала и се е събрала с Ритер, така ли?

Светлана се замисли, безмълвно мърдайки устни.

— Не, не е точно така. Лариса се омъжи преди две години и половина. Значи се е срещала с Володя не три, а четири години.

— Не разбрах нещо, Светлана Евгеневна. Как така? Тя какво, да не би да е скъсала с Володя непосредствено преди сватбата? Тоест, имало е период, когато се е срещала едновременно и с Ритер, и с предишния си годеник?

— Вече ви казах. — В гласа на Светлана отново прозвучаха горчивина и умора. — Дъщеря ми никога не е била вятърничава и не се е срещала едновременно с двама младежи. Тя много бързо взе решението да се омъжи за Валера, практически не са се и срещали. Запознаха се на погребението на Станислав Отович, бащата на Валера. Лариса е учила при него…

— Да, да, знам.

— Запознали са се — продължи Светлана, сякаш Миша изобщо не я бе прекъсвал — и всеки е тръгнал по пътя си. Поне така ми е казвала Лариса. После случайно се срещнали на някаква изложба, Ритер я поканил на вечеря в ресторант и след два дни й направил предложение. И Лариса го прие. Каза на Володя, че между тях всичко е свършено, и на другия ден с Валера подадоха заявление.

Е, ако има какво човек де нарече чудовищни лъжи, това са ей такива истории. Доценко не повярва на нито една дума. Четири години безоблачна любов и изведнъж пристига някакъв Ритер с външност, малко по-добра от на маймуна, прави предложение и — сбогом, Володя? Случва се, няма спор, само че момичето за такава историк трябва да бъде съвсем друго. Какво беше казала домашната помощница Рима Ивановна на Селуянов? Че Лариса изобщо не е обичала съпруга си и се е омъжила за него изключително от користни съображения, та да влага в нея пари и да й помогне да стане прочута. Можела ли е една разумна и пресметлива Лариса да постъпи така? Като нищо! Само че защо е трябвало да разправя на майка си, че е щастлива в брака? Пък може и наистина Лариса да е била щастлива като съпруга на Ритер? И всички изводи на домашната помощница, направени въз основа на изучаването на спалното бельо, да не са нищо повече от измислици и сексуалният живот на тази двойка да е бил пълноценен, разнообразен и богат? Да са се обичали безумно… Казват, че бракът по сметка може да се окаже щастлив, ако сметката е направена правилно. Защо обаче при такава идилична картина Ритер и майка му наричат Лариса наркоманка, щом тя не е била такава? Защо я наричат лекомислена и доверчива наивница, ако всъщност Лариса е била прагматична и пресметлива? Опитват се да объркат следствието и да ги накарат да търсят убиеца сред наркомани и друг съмнителен контингент, за да отклонят подозренията от себе си? Или Светлана Евгеневна е приемала дъщеря си твърде пристрастно и необективно?