Законът за трите отрицания

— С Анита учихме заедно в един курс на МИФИ8, а после работихме в един институт, само че в различни лаборатории.

Волков, невзрачен плешив мъж с очила, си спомняше за бившата си съпруга без неприязън, при това Селуянов дори долови нещо като жал в гласа му. Интересно, кого ли жали — себе си, изоставен навремето, или нея, която така и не се е омъжила повече? Животът на самия Волков след развода с Анита се подредил твърде успешно, вторият му брак се оказал здрав и му подарил двама синове, по-големият от които вече завършвал гимназия.

— Струва ми се, че й съчувствате — забеляза Николай. — Защо? Смятате, че е нещастна ли?

— Как да ви кажа… Имам впечатление, че цял живот тя е живяла някак по принуда. Че никога не с разполагала с истинска свобода. Разбирате ли ме?

— Не — откровено заяви Селуянов.

Ами какво да се прави, той наистина не разбираше. Живот по принуда… Как е възможно това?

— Ще се постарая да ви обясня. Вероятно вие знаете от какво семейство е Анита? За баща й, за майка й…

— В течение съм. Баща й е бил художник, майка й — актриса.

— Не сте точен. — Волков едва забележимо се усмихна. — Баща й — известен художник, а майко й — известна актриса. Това е много важен нюанс, аз бих казал — определящ. Майката на Анита е сключила втори брак, който всички, включително и самата Анита, са смятали за скандален. След това тя повече не е играла в киното. Никога. И представете си как се е чувствала Анита, когато постоянно е чувала: „Ау, ти си дъщеря на онази същата Зоя Ритер, а? Ами защо майка ти вече не играе във филми?“. Какво да им отговаря? Истината ли? Че майка й, партиен член, е изневерила на баща й, омъжила се е за автомонтьор, надебеляла е, изгубила си е формата и е била подложена на остракизъм от страна на кинаджийската общественост? Анита просто не е била в състояние да дава подобни обяснения. Срамувала се е от майка си. И още едно изпитание: „Ау, ти ся дъщеря на същия онзи Ритер? Можеш ли да помолиш баща си да намери билет или покана за еди-коя си изложба? Сигурно ти вече си я разгледала, е, как е?“. В онези времена е имало много интересни изложби, сигурно вие си спомняте — ту ще докарат „Мона Лиза“, ту съкровищата от гробницата на Тутанкамон, ту творби на мексикански художници. А Анита не е могла да поиска нищо от баща си.