Законът за трите отрицания
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #24
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1009-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Законът за трите отрицания». Краткое содержание книги:
А във флакона, където уж се е намирал, е имало обикновен глицин. Не, Лариса Ритер не е била наркоманка, това е съвършено очевидно. Майката със сигурност би забелязала промени в поведението на дъщеря си, не би могла да не забележи. Или и тя лъже, както отначало се опита да прави Ритер, та да не вади кирливите ризи на показ?
— Светлана Евгеневна, съпругът на Лариса каза, че тя е употребявала силно действащи препарати. Известно ли ви е нещо за това?
За пръв път през цялото време тя извърна глава към Доценко, макар че зад тъмните стъкла не се виждаше накъде гледа.
— Препарати ли? За какво? Лариса от нищо не е боледувала.
— Е, хората вземат лекарства не само когато боледуват — предпазливо забеляза Миша. — Понякога ги вземат, за да се почувстват по-добре. Лариса имала ли е такива увлечения?
— Никога — отсече Светлана. — Нима Валера е казал това? Каква глупост! Това изобщо не й е в характера. Може би той е имал предвид нещо друго? Може би не сте го разбрали правилно?
— Светлана Евгеневна — въздъхна Миша, — вашият зет и майка му твърдо заявяват, че Лариса е била наркоманка. Можете ли някак да обясните това?
— Лъжа! Чудовищна лъжа! Защо им е необходимо това? Защо очернят момичето?
Светлана повиши глас и се извърна на седалката така, че да седи с лице към Доценко.
— Не разбирам… Нина Максимовна и Валера са такива мили хора, умни, почтени, прекрасно се отнасяха към Лариса. Как са могли да постъпят така? Не, аз не вярвам, това не може да бъде, сигурно нещо бъркате или не сте разбрали добре.
Значи Лариса не е била наркоманка, а съпругът и свекърва й са мили, умни и почтени. Не, не се връзва. Или едното, или другото, заедно по никакъв начин не пасва. Или Лариса все пак е била наркоманка, или нейният съпруг и свекърва й изобщо не са толкова мили, колкото си мисли Светлана Евгеневна.
Добре, в края на краищата майката си е майка, майчиното сърце е прозорливо и проницателно за някои неща, а за други е сляпо. Още повече сърцето ма майка, която току-що е загубила детето си.
— С кого дружеше Лариса? Имаше ли приятелки?
— Имаше, разбира се, като всички момичета. Дружаха, караха се, сдобряваха се, разделяха се. Но като цяло Лариса не беше човек на компаниите.
— А има ли си най-близка приятелка?
— Има. Леночка Завялова, приятелки са още от първи клас. Когато Лариса отиде в художественото училище, всички останали приятелки някак я забравиха, а Леночка остана. И досега се виждат.
— Как да я намеря?
— Ще ви дам телефонните и номера, записани са ми вкъщи.
— Ами Володя, когото Лариса е напуснала? Поддържаха ли връзка след това?
— Какво говорите, защо? Той си има свое семейство, тя свое.
— Но вие откъде научихте, че той се е оженил? Лариса ли ви каза?
— Да.
— А тя откъде е научила, че се е оженил, щом не общуват?
— Научила е от Леночка. Лена се познаваше с Володя. Всъщност именно тя запозна Лариса с него. Леночка работи в болница, медицинска сестра е. А Володя е лежал там за операция на апендицит.
— Отдавна ли е било това?
— Много отдавна. Леночка постъпи на работа веднага след медицинското училище. Преди шест години май, дори седем.
— Излиза, че Лариса се е запознала с него преди шест години? — уточни Доценко.
— Ами да.
— И веднага ли започнаха да излизат?
— Да. Любов от пръв поглед.
— Светлана Евгеневна — хрумна му изведнъж неочаквана мисъл, — ами този Володя не се ли е опитал първо да ухажва Лена?
— Искате да кажете, дали дъщеря ми не е отнела любимия на най-добрата си приятелка?
— Ами… общо взето, да — честно призна той.
— Не е. Лариса никога не би постъпила така. Володя не е ухажвал Леночка, просто Лариса е отишла при нея в работата й, трябвало да обсъдят някакви момичешки глупости, и тогава Володя я видял. Веднага отишъл при тях и помолил Леночка да го запознае с приятелката си. Това е цялата история.