Законът за трите отрицания

— Къде отиваме? Обратно в Болотники ли?

— В градската прокуратура. Знаете ли къде е?

— Разбира се. Там ще трябва да ви почакам, нали?

— Не, Валя, благодаря, днес с това ще приключим. Там има съвещание при следователя, може да продължи до никое време, така че не е нужно да ме чакате.

— А как ще се приберете във вилата?

— Ще ме закарат.

— Добре. А утре да идвам ли?

— Както искате. С мъжа ми ще се радваме да ви видим, утре е събота и той ще бъде с мен до понеделник сутринта. Така че не е нужно да ме охранявате, а ако просто се отбиете на гости — добре сте дошли.

Той изобщо не й беше нужен, този безработен филолог, който се опитваше да спечели пари със съчиняване на криминалета, но бе похабил за нея сума ти време, за да й направи услуга. Освен това, тя беше твърде храбра сега и можеше да си мисли, че никой не й е нужен, защото беше в Москва и още бе относително светло, при кея щеше да нощува Коротков, а на другата сутрин щеше да дойде Льошка. Но ще настъпи понеделникът, отначало сутринта, после вечерта. И ще дойде момент, когато тя много силно ще се усъмни, че никой не й е нужен.

От размислите й я откъсна плахият въпрос на Самария:

— А нима викат на съвещания служители, които са в болнични?

— И да, и не.

— В какъв смисъл?

— Разбирате ли, Валя, военизираните организации се различават от цивилните по това, че болничният лист не те освобождава автоматично от работа. Да те освободи от служебните ангажименти може само началникът. Ти му показваш документа, а той взема решение да те пусне ли да боледуваш, или да те остави на работа.

— Ама вие сериозно ли? Наистина ли е така?

Той беше толкова смаян, този цивилен до мозъка на костите си човек, че едва не мина на червено.

— Та това е… безчовечно! Как може така, не разбирам!

— Ами никой не разбира — засмя се Настя. — Затова в деветдесет и девет процента от случаите служителите се обаждат на началниците си по телефона, съобщават, че са болни, и по-нататък всичко става като при обикновените хора. Но остават един процент изключения. Има ситуации, в които началниците не ти разрешават да боледуваш.

— И такъв е именно вашият случай?

— Не, не е. Моят началник е нормален, свестен човек.

Каза го — и се уплаши. За пръв път от почти година и половина тя нарече Афоня свестен началник. Каза го на глас. И при това беше… искрена, да, абсолютно искрена. Каза това, което мисли. Откъде й хрумна тази странна мисъл? Афоня, Вячеслав Михайлович Афанасиев — свестен. Представете си само!

— Защо тогава отивате на съвещание?

— Приятели ме помолиха. И следователят. Искат да хвърля свеж поглед на една ситуация.

— Защо, разглеждат заплетен случай ли?

— Да, заплетен — потвърди Настя.