Червена мъгла [bg]

Сещам се, че симптомите й са зловещо сходни с онези, които тя ми описа, докато говорехме за Бари Лу Ривърс и за това, което може би очаква Лола Дагет, ако бъде екзекутирана на Хелоуин. Жестоко и необичайно. Мислех, че Джейми ми разказва драматична история, за да е по-убедителна, но може и да не е било така. Може би в думите й е имало повече истина, отколкото е предполагала.

— Мозъкът ти е буден, но не можеш да говориш. Не можеш да се движиш, а очите ти са затворени. Изглеждаш, все едно си в безсъзнание. Но мускулите на диафрагмата ти са парализирани, а ти си наясно какво става, докато се мъчиш в болката и паниката на задушаването. Чувстваш, че умираш. Болка и паника. Не просто смърт, а садистично наказание. — Описвам онова, което ми разказа Джейми за смъртоносната инжекция и какво се случва, ако упойката спре да действа.

Мисля си как убиец може да даде на някого отрова, която спира дишането и пречи на човека да говори и да извика за помощ. Особено ако жертвата е в затвора.

— Защо някой би изпратил на затворничка пощенски марки на двайсет и няколко години? — питам, като се надигам от стола. — Защо не ги продаде? Някой колекционер сигурно ще плати за тях. Или пък са дошли от колекционер. Може да са били закупени наскоро от колекционер или филателна компания. На гърба им нямаше прах и мръсотия, не бяха намачкани и пожълтели, сякаш са стояли в чекмеджето с години. И уж били изпратени от мен във фалшив плик на центъра заедно с фалшиво писмо. Възможно ли е? Катлийн мислеше, че съм проявила щедрост към нея, което ме озадачи. Голям плик, уж от мен. И вътре е имало още нещо. Може би марки.

Луси най-после приковава очи в мен и виждам какво се крие в тях. Тъмнозелени, изключително тъжни и проблясват от гняв.

— Съжалявам — казвам й, защото знам колко ужасно е било за нея да си представи смъртта на Джейми по начина, по който я описах.

— Какви марки? — пита тя. — Кажи ми как точно изглеждаха.

Разказвам й какво намерих в килията на Катлийн Лоулър, прибрано в кутия под стоманеното й легло. Картонче с десет петнайсетцентови марки, издадени в по-ранна ера, когато лепилото по тях и пликовете трябваше да се навлажняват с език или с гъба. Описвам писмото до Катлийн, уж написано от мен, и странните листове, които нямаше как да е купила от затворническия магазин. Някой й е изпратил марки и листове, вероятно от мое име.

После марката се появява на монитора. Широк бял плаж и чадър на червени и жълти райета на фона на висока дюна, под чайка, летяща в безоблачното небе над яркосиньото море.