Червена мъгла [bg]

— Какви хубави марки? — намръщва се Марино.

— В килията си имаше съвременни марки от четирийсет и един цента. Но не е искала да ги подели с нея. Само онези, които наричаше „боклуци, които хората вече не желаят“. Онези, които е смятала, че са от мен.

— Ето докъде води скъперничеството. Дава дъщеря си на непознати хора и трийсет и две години по-късно я заразява с ботулизъм — казва Марино.

Бентън изхвърля преварените спагети в боклука и казва:

— Извинявай. — Наистина хич не го бива в кухнята. — Май не беше много добра идея да мия марулите с гореща вода.

— Трябва да вариш марулите поне десетина минути, за да унищожиш ботулина, който е устойчив на високи температури — уведомявам го.

— Значи си съсипал салатата напразно — щастливо му се ухилва Марино.

— Ако Дон не е била набелязаната жертва, това ни говори нещо — заявява Бентън.

— Не марките са отровили Катлийн. Изглежда, че изобщо не ги е докосвала, а това също ни говори нещо — обажда се Марино.

Връщаме се в трапезарията, където Луси работи на компютъра си и е извършила единственото действие, което счита за престъпление.

Хартия. Луси не вярва в разпечатки, но информацията е прекалено богата. Образи, данни от охранителната фирма, сложни търсения. Племенницата ми иска да ни улесни и изпраща файловете към принтера в съседната стая.

— Изглежда, храната е причинила смъртта й, нали? Пилето, спагетите и сиренето, а не марките — казва Марино и сяда. — Всъщност, може би е извадила късмет, че е умряла и не е научила, че дъщеря й е облизала три от марките, за да ги залепи на писмото до адвоката си. Колко ботулин може да се сложи на три марки?

— Около триста и петдесет грама са достатъчни да убият всички на планетата — отговарям.

— Сериозно ли?

— Следователно, ако се сложи съвсем малко върху марките, се създава мощна отрова, която причинява бърза поява на симптомите — добавям. — Предполагам, че в рамките на няколко часа Дон Кинкейд се е почувствала много зле. Ако Катлийн беше използвала марките, когато ги е получила, нямаше да мога да я разпитам, защото щеше да е мъртва.

— Може би това е била идеята — казва Бентън.

— Не знам — отговарям. — Но се чудя.

— Не марките са я убили, а това е странно — намесва се Луси и ни раздава разпечатки. — Някой й изпраща отровени марки, но не изчаква тя да ги използва. Защо? Все някога е щяла да ги използва и да умре.

— Това навежда на мисълта, че този, който ги е изпратил, не работи в затвора — отбелязва Бентън. — Ако не си имал достъп до Катлийн и нещата в килията й, можеш да предположиш, че марките не са били достатъчни, тъй като не знаеш, че тя не ги е използвала. Затова убиецът решава да опита отново.

— Марките определено са достатъчни — отбелязва Марино.