Червена мъгла [bg]

Бари Лу Ривърс умряла внезапно, докато очаквала екзекуцията си. Рия Абърнати била намерена мъртва в килията си, просната върху клозета. При Шаная Плеймс изглеждало, че се е самоубила чрез задушаване — уж се обесила със затворническия си панталон. После — Катлийн Лоулър и Дон Кинкейд, а сега и Джейми Бъргър. И всички смъртни случаи бяха обезпокоително сходни. При аутопсията не се открило нищо, диагнозата била поставена чрез изключване. Нямало причина, поне при ранните случаи, да се подозира, че става въпрос за убийства с отрова, която не се открива при рутинните токсикологични проби.

Почти два часа през нощта е. Не помня кога за последен път съм се обаждала на генерал Бригс по това време. Винаги, когато съм го правила, е имало основателна причина. Имала съм доказателства. Луси добавя още няколко листа към разпечатката ми и аз я вземам със себе си. Влизам в спалнята и затварям вратата. Представям си как генерал Бригс грабва мобилния си телефон. Може би е във военновъздушната база в Доувър, Делауеър, главната квартира на военните съдебни лекари, където докарват загиналите в битка. Може би е в Пакистан, Афганистан или Африка. Е, надали е в космическа станция „Мир“, но все пак може да се озове на всяко място, където смъртните случаи са в юрисдикцията на федералното правителство. Знам, че Бригс определено не се нуждае от още нещо, което да го тревожи. Не се нуждае от мен и интуицията ми.

— Джон Бригс — отговаря плътният му глас.

— Кей е — казвам и му съобщавам защо се обаждам.

— Въз основа на какво? — Бях сигурна, че ще попита.

— Кратък отговор ли искаш, или по-подробен?

Облягам се на възглавниците в леглото и продължавам да преглеждам информацията, която Луси разпечата.

— Трябва да се кача на самолета за Кабул, но разполагам с няколко минути. След това няма да можеш да ме хванеш в продължение на двайсет и четири часа. Кратките отговори са ми любимите, но давай.

Разказвам му историята, започвайки с подозрителните смъртни случаи в затвора в Джорджия, за които ми съобщи Колин. После минавам на случилото се през последните двайсет и четири часа. Посочвам му очевидната тревога, че единственото потвърдено отравяне с ботулин тип А, Дон Кинкейд, навежда на мисълта за сложна система за доставяне, каквато не сме виждали преди.

— Теоретично е възможно смърт или остър пристъп, дължащ се на ботулизъм, да се прояви за два до шест часа, но обикновено става дума за дванайсет или двайсет и четири. Може да е дори цяла седмица — обяснявам.

— Защото обикновено тези случаи са вследствие на храна — отбелязва Бригс.

Продължавам да преглеждам разпечатките и разучавам образа на жената, която достави плика със суши снощи. Садистка и отровителка.