Червена мъгла [bg]

— Кога започна?

— Преди малко. Но трябваше да напиша алгоритмите, преди да ги задвижа. Сега всичко се проверява автоматично. Това се вижда на двата екрана.

— Може би е добра идея да включиш Глория Джордан — предлагам. — Не знаем на чие име е била сметката. Може дори да е била на частна компания.

— Няма нужда да уточнявам и нея, а и не се тревожа за частна компания. Данните й ще бъдат свързани с неговите и с тези на децата им, с компании и данъчни документи, с всичко в медиите. Прилича на разклонено дърво. Тя спомена ли ти снощи, че се страхува от някого, който я следи, наблюдава или се появява в кооперацията й?

— Говориш за Джейми, нали?

— Да е споменала за някого, който я е накарал да се чувства неудобно? Или пък е бил прекалено дружелюбен?

— Не попитах.

— Защо пък да питаш?

Луси е приковала поглед в прелитащите по мониторите данни.

— Охранителната система и камерата — отговарям. — А и беше започнала да носи пистолет. „Смит енд Уесън“ трийсет и осми калибър с кухи куршуми.

Луси мълчи и наблюдава данните.

— Ти ли й повлия за това? — питам.

— Не знам нищо за пистолета — отговаря тя. — Никога не бих й го препоръчала. Никога не съм й купувала оръжие, нито съм й давала уроци по стрелба. Не беше подходящо за нея.

— Не съм сигурна, че е било само уплаха, защото не се е чувствала на място в Юга. Трябваше да я питам дали се страхува, чувства ли се застрашена и нестабилна или просто нещастна, и ако е така, защо. Но не го направих.

Изпитвам облекчение, когато признавам това, но също и срам. Очаквам племенницата ми да ме обвини за случилото се.

— Също както не си направих труда да се уверя, че Джейми е добре, когато си тръгнах снощи. Спомняш ли си какво ти казвах, когато беше малка?

Луси не отговаря.

— Спомняш ли си? Никога не си тръгвай ядосана.

Тя продължава да мълчи.

— Не оставяй слънцето да залезе в гнева ти — добавям.

— Наричах това „предсмъртна лекция“ — отговаря тя най-после. — Всичко е свързано с възможността някой да умре или с нещо, което може да причини смърт. Обезопасяване на всичко наоколо, независимо от възрастта и способностите на човека. Стълби и балкони с ниски парапети или твърди бонбони, с които можеш да се задавиш. Не тичай наоколо с ножица, молив или други остри предмети в ръка. Не говори по телефона, докато шофираш. Не ходи да тичаш, ако ще има буря. Винаги се оглеждай и в двете посоки, дори когато улицата е еднопосочна. Не си тръгвай след скандал. Ами ако човекът, с когото си спорил, бъде убит в катастрофа, ударен от гръм, или пък получи аневризъм?