Косачи [bg]

Навън на улицата вече бяха пристигнали пожарни коли, а служители на реда възпираха тълпата. Целият манастир гореше и макар пожарникарите да бързаха към пламъците, бяха спрени от млад мъж, който излезе през главния портал.

— Това е дело на Косачи. Няма да се намесвате — заяви той.

Капитанът на пожарникарите, който излезе напред, беше чувал за палежи, свързани с Косачи, но никога не беше ставал свидетел на такъв. Тук имаше нещо гнило. Да, момчето наистина носеше роба на Косач — кралскосиня, обсипана с диаманти — но тя определено не му беше по мярка. Пламъците поглъщаха комплекса с тревожно темпо и капитанът взе бързо решение. Което и да беше това хлапе, то не беше Косач и нямаше право да пречи на усилията им.

— Махни се от пътя! — нареди пренебрежително на момчето. — Останалите, обратно на работа.

Тогава младежът се завъртя със скоростта на светлината. Капитанът усети как подкосява краката му. Стовари се по гръб и изведнъж момчето се озова върху него, болезнено притиснало коляно в гърдите му, стиснало с длан гърлото му, опасно близо до трахеята. Внезапно престана да прилича на момче. Изглеждаше много по-голям. Много по-възрастен.

— КАЗАХ, ЧЕ ТОВА Е РАБОТА НА КОСАЧИ И НЯМА ДА СЕ НАМЕСВАТЕ, ИЛИ ЩЕ ПОДЛОЖА НА ПРИБИРАНЕТО ВСИЧКИ ВАС ОЩЕ СЕГА!

Капитанът на пожарникарите вече знаеше, че е допуснал жестока грешка. Никой друг освен Косач, не можеше да бъде по-авторитетен и да поеме такъв абсолютен контрол над дадена ситуация.

— Да, Ваша чест — изгъргори капитанът. — Съжалявам, Ваша чест.

Косачът се изправи и позволи на капитана да стане. Нареди на хората да се оттеглят, а след като го бяха видели да поваля така умело началника им, те изобщо не се поколебаха.