Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Още през първите си години в Рим кардинал Медичи усърдно гради приятелски взаимоотношения с мнозина от влиятелните кардинали около Юлий II. Има изтънчени маниери, обича веселието, изключително щедър е и очевидно начетен, без да споменаваме, че е близо до извора на властта, което го прави много полезен. Мнозина от тези приятели са склонни да гласуват за него като за компромисен кандидат, докато други желаят да дадат гласа си в негова полза по две други причини. Въпреки героичните му усилия по време на папските походи на всички става ясно, че кардинал Медичи не е войнствен по природа и следователно няма да въвлече папството в още една поредица от безкрайни военни авантюри като Юлий II. Мнозина от присъстващите кардинали имат приятни спомени от времето, когато бащата на кардинал Медичи, Лоренцо Великолепни, прави толкова много, за да поддържа мира в Италия. Втората причина в негова полза е невероятната му пълнота — за всички е съвсем ясно, че е много болен — ако изборът му се окаже грешка, така или иначе най-вероятно ще се спомине след няколко години. На тези аргументи обаче непреклонно се противопоставя една фракция, водена от кардинал Франческо Содерини, брат на сваления гонфалониер на Флоренция Пиеро. Въпреки влошаващите се условия на живот, да не говорим за все по-жалката храна, кардиналите не намират изход. Докато конклавът се препира и пледира край масата, във вонящите тоалетни започват тайни пазарлъци.

По време на една от почивките между обсъжданията кардинал Медичи тихо се приближава към Содерини и започва да го омайва. Доказателство за силата на обаянието му е фактът, че най-после кардинал Содерини решава да подкрепи кандидатурата на Медичи, въпреки че това обаяние е подкрепено и от определени обещания. Изпратеният в изгнание бивш гонфалониер Пиеро Содерини трябва да бъде призован от Рагуза, кардинал Медичи твърдо отказва да му позволи да се върне във Флоренция, но разрешава да се засели в Рим, където щедро ще бъде издържан до края на дните си. Младият племенник на кардинал Медичи Лоренцо, син на Пиеро Злочестия и бъдещ владетел на Флоренция, трябва да се ожени за една от племенничките на кардинал Содерини. По този начин родът Содерини се обединява с новите владетели на Флоренция, както и със семейството на новия папа, и така занапред ще постигнат значителна власт и влияние.

За голямо облекчение на затворените от дълго време и търпящи лишения прелати кардинал Медичи е избран за папа. В съответствие с войнствената традиция, възприета от предшествениците му — Александър VI взема името от Александър Велики и Юлий II от Юлий Цезар — папата решава да се нарече Лъв X, с което възнамерява да демонстрира лъвските качества смелост и великодушие. Същевременно името е нещо, което всички жители на Флоренция разбират, тъй като е препратка към емблемите на града, все така живеещите в клетката на виа деи Леони лъвове.