Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

След няколко дни папата, облечен в обсипани със скъпоценни камъни бели одежди и с бляскава тиара на главата, триумфално преминава по улиците на града, следван от свитата си от облечени в пурпур кардинали, а след тях е шествието на немските папски войски в бляскави доспехи, понесли своите алебарди. Папският кортеж минава под поредица от великолепни триумфални арки, украсени от водещите творци на града, а закръгленият и светнал Лъв X оглежда приветстващата го тълпа, присвил око зад монокъла. Кулминационната точка на шествието е носилка със статуя на баща му Лоренцо Великолепни и девиз „Hic est filius meus dilectus“ („Ето го и обичния ми син.“) Хората виждат, че когато Лъв X вдига монокъла и го прочита, е трогнат до сълзи. Според мемоариста Ландучи „той заповяда да хвърлят сребърни монети на хората, когато минаваше по улиците.“ Великолепието на зрелището, да не говорим за цената му, не е за вярване. „Няколко хиляди души се трудеха повече от месец преди това, като работеха както през седмицата, така и по празниците.“ Има общо петнадесет триумфални арки: четвъртата, която е най-зрелищна, заема „целия площад Сайта Тринита“ и образува кръгла сграда като замък с двадесет и две квадратни колони около нея, между колоните висят гоблени, самите колони са свързани с корниз, а на фриза има различни надписи. Ландучи твърди: „Споменаха цена от 70 000 флорина или повече само за нетрайни неща.“ Той размишлява, че за подобна сума „можеше да построят великолепен храм в прослава на Господа и за чест на града.“ Вероятно Ландучи има право, когато възкликва: „Не можем да си представим, че друг град или държава на света са способни да направят такава подготовка.“

След шествието има голям пир и живи картини, като централна фигура в тях е младо момче в златно, застанало на пиедестал. То трябва да символизира повторното раждане на златната епоха за Флоренция, но с него се случва злокобно и също толкова символично събитие — едва завесата пада и момчето е сполетяно от внезапна и загадъчна болест, от която умира. Най-вероятно непреднамерено е отровено от златната боя, покриваща тялото му.

Празненствата, започнати от Лоренцо Великолепни, за да разсейва народа и да го ощастливява, сега се превръщат в показност, достойна за римски император. По времето на Лоренцо за тези празненства работят Ботичели, Микеланджело, Леонардо и Полициано, показателно е обаче, че единственият прочут творец, ангажиран за тази помпозност, е Сансовино. Онова, което някога е било жизнерадостта на гения, сега се изражда до вулгарен разкош. Знаменитите поети и философи, отгледани от Флоренция на Козимо, са мъртви, последвалите ги велики творци, които Медичите финансират, сега са само посетители в града — водещите фигури на Ренесанса и дори настоящият кръстник живеят другаде.