Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Ужасът обхваща Флоренция, когато новините за случващото се достигат града. Група от поддръжници на Медичите се добират до площада на Сеньорията и настояват за оставката на Содерини. Той веднага се съгласява и изпраща Макиавели да съобщи на кардинал Медичи за действията му и да го помоли за разрешение безпрепятствено да напусне града. Кардиналът му разрешава и Содерини избягва. По-късно по петите му изпращат папски агенти, но той успява да се измъкне през Адриатика и да достигне до Рагуза, днешен Дубровник, който е християнски град, но във васална зависимост от Османската империя и отвъд властта на папата. Там заживява в изгнание.

На 1 септември 1512 година кардинал Медичи, придружен от братовчед си Джулио, влиза във Флоренция. След осемнадесет години Медичите отново се завръщат като владетели на града. През първите няколко месеца самият кардинал Джовани управлява, а след това предава властта в ръцете на по-малкия си брат Джулиано де Медичи, кръстен на чичо си, убит по време на заговора Паци.

Изненадващото е, че изминават два месеца от завръщането на Медичите, преди Макиавели да бъде освободен от поста, който заема. После го наказват, отнемат му поста заради подкрепата към Содерини, лишават го от гражданство, което е силно публично унижение, и го глобяват 1 000 флорина, което на практика го довежда до несъстоятелност, а после е прогонен от града и изпратен в изгнание в малкото имение на около единадесет километра на юг от Флоренция, което наследява от баща си. Той е само на четиридесет и три години, но животът му е съсипан.

Ала лошото тепърва предстои. След четири месеца, през февруари 1513 година, е разкрит заговор за убийството на новия владетел на града Джулиано де Медичи. В единия от заговорниците откриват списък с имената на двадесет знатни граждани, които може да подкрепят каузата им, ако успеят. Името на Макиавели е в списъка, затова издават заповед за арестуването му.

Щом научава за това, Макиавели заминава за Флоренция и се предава на властите. Иска да покаже, че е невинен, но за свое смайване е хвърлен в Барджелото. Подложен е на мъчения: четири жестоки спускания със стрападото, в миналото оказали се достатъчни за Савонарола, за да се признае за еретик. Макиавели е на средна възраст и в недобра физическа форма, но въпреки това се държи достойно. Когато по-късно говори за тези събития и за мъченията, гордо отбелязва: „Понесох ги толкова открито, че се обичам заради това.“ Вероятно не преувеличава, защото, ако е направил някакви признания, свързани със заговора, дори и лъжливи, само за да сложи край на непоносимата болка, със сигурност са щели да го екзекутират.