Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Флоренция, 26 април 1478 година, неделя, над покривите на града се носи звънът на църковните камбани от кулите. Заобиколен от своите фаворити, Лоренцо Великолепни си проправя път през пъстрата тълпа към катедралата Санта Мария дел Фиоре.

Двадесет и девет годишният Лоренцо е глава на рода Медичи и под маската на републиканска демокрация с помощта на своите съюзници и на мощен политически апарат управлява делата на Флоренция. Именно тук, сред богатствата и изобилието на най-преуспяващия град в Италия, старият и обсебен от Бога свят на Средновековието бавно отстъпва пред новия и самоуверен хуманизъм. По това време банка „Медичи“ е най-успешната и уважавана финансова институция в Европа, с клонове и представители, пръснати из всички големи търговски центрове от Лондон до Венеция. Дори на съвсем скорошната загуба на управлението на папските финанси и отдаването им в ръцете на техните флорентински съперници, рода Паци, се гледа като на временно и дребно поражение. Печалбите от банка „Медичи“ превръщат Флоренция в едно от най-големите архитектурни и културни чудеса в Европа, защото родът има възможност да поръчва работи при творци като Донатело, Ботичели и Леонардо да Винчи. Но дори сред такива гении, не друг, а Лоренцо е човекът, с когото се отъждествява новият хуманизъм на Ренесанса. Неслучайно е известен сред хората като „il magnifico“. Той е принц на Флоренция, без да носи титла, а поддръжниците му искат да е кръстник на децата им. Лоренцо вижда своето управление като празненство — народът е ухажван с пиршества и карнавали. Изтънченият му вкус се проявява в поръчването на произведенията на изкуството, той разбира творците, които наема, насърчава ги да блеснат по свой собствен, характерен начин, а те на свой ред му отдават почит като на равен, когато става дума за изкуство. Самият Лоренцо е завършен музикант, атлет и фехтовач, познава подробно философията и е на път да се утвърди като един от най-изящните италиански поети на своето време.

„Лоренцо де Медичи“, XV или XVI в., вероятно по модел на Андреа Верокио и Орсино Бенинтенди, Национална галерия, Вашингтон