Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Макиавели разбира, че науката сама по себе си не е нито морална, нито състрадателна — тя или работи, или не. Онова, което описва, е изпълнено с аморални психологически прозрения и той търси най-успешния и безкомпромисен път, по който политическата наука може да постигне целта си. Тук често Макиавели е разбиран погрешно — основният му принцип е да направи Италия отново велика, както по времето на Римската империя и неговата безкомпромисна „наука“ дава възможност на един владетел да постигне тази цел. Средствата са оправдани от крайния резултат, въпреки че Макиавели не го подчертава достатъчно, в резултат на което имаме склонност да се съсредоточаваме върху средствата, застъпвани от него.

Значението на „Владетелят“ е огромно и бележи жизненоважна стъпка в нашето европейско политическо разбиране за самите нас. В него откриваме необходимото лицемерие, за да живеем като нравствени човешки същества в едно ефективно управлявано общество, което има за цел да процъфтява или просто да оцелее на международната сцена. В това се изразява плурализмът в сърцето на западната култура: свойственото противоречие между духовния и обществения живот, между ценностите на нашите принципи и ценностите на нашите действия. Подобен плурализъм се нуждае от способността да приемеш такава двойственост и да живееш с нея, което на свой ред изисква противоречаща на логиката рафинираност или цинизъм. Невинаги съзнателно, но Медичите и Флоренция много добре илюстрират стъпките, които западният свят прави към това разбиране за себе. Първо, Козимо де Медичи се бори с противоречията между греха на лихварството и спасението на душата си, като на практика няма желание да се откаже от нито едно от двете. После, Савонарола доказва невъзможността на религиозния фундаментализъм в едно икономически и политически жизнеспособно общество. Чак тогава Макиавели показва същественото разделение между морала и науката на управлението — плурализмът, с който сме се научили да живеем. Това е неудобната и неприятна истина, неразрешимото противоречие, което мнозина считат за песъчинката в стридата и което през следващите векове извежда западната цивилизация до нейното световно господство.