Факторът Чърчил [bg]

Ето това е: той иска Великобритания да бъде "тясно свързана", но не може да си представи, че Великобритания ще бъде "обикновен член". Обратен завой няма, нито обръщане на палачинката. Точно такава политика следва той, докато е на власт.

Не че е против Европа или пък изначално против европейската сила. Напротив, той невероятно обича Франция и е може би най-страстно проявяващият се франкофил, който някога е бил премиер на Великобритания. Чърчил просто защитава една представа за Великобритания, която се издига над Европа, която позволява на Острова да остане с лице, обърнато към останалата част от света.

В това отношение той е забележително последователен през целия си политически живот. Той завършва своята статия от 1930 г. с визия за Великобритания като пресечна площ на три кръга — като диаграма на Вен. "Великобритания може да претендира с равно основание да играе три роли едновременно — на европейска нация, на центъра на Британската империя и на партньор в англоезичния свят. Това не са три алтернативни роли, а по-скоро една тройна роля…"

Империята отдавна я няма, но донякъде промискуитетният интернационализъм на този подход изглежда все по-разумен в днешно време. В един свят, в който дялът на ЕС в световния брутен вътрешен продукт намалява стабилно, в който САЩ остават най-голямата икономика в света и в който сме свидетели на изумителен растеж в страните от бившата Британска общност, кръговете на Чърчил продължават да са един доста разумен начин да се гледа на мястото и ролята на Острова.

Трудно е да си представим как Чърчил щеше да подходи към плана "Шуман", ако беше спечелил изборите, по-рано. Но в едно можем да сме сигурни: той никога не би направил грешката на лейбъристите. Със сигурност щеше да присъства на срещата. Може би със страховитата си енергия в дебатите щеше да убеди останалите европейци да се придържат към междуправителствения подход — да отпадне концепцията, която продължава да бъде толкова трудно осъществима, а понякога и така вбесяваща и до днес, според която националните и демократично избрани правителства могат да бъдат подминавани като малка гара от "наднационален" орган.