Факторът Чърчил [bg]

Цялото развитие на света е към взаимна зависимост на нациите. Навсякъде около себе си усещаме убеждението, че това е най-добрата ни надежда. Ако независимият, индивидуален суверенитет е неприкосновен, как тогава всички участваме в една обща световна организация? Това е един идеал, в който трябва да участваме. Как така сме поели огромното задължение за защита на Западна Европа, ангажирайки се по начин, който няма паралел в миналото, в съдбата на страни, които не са защитени от вълните, приливите и отливите на Ламанша? Как така приехме — и при сегашното правителство дори нетърпеливо настоявахме — да живеем с щедростта на Съединените щати, като по този начин станахме финансово зависими от тях? Това може да бъде оправдано и дори толерирано единствено защото от двете страни на Атлантическия океан се приема, че вътрешната взаимозависимост е част от нашата вяра и средство за нашето спасение…

… Не — аз ще отида още по-далеч и ще кажа, че в името на световната организация ние сме готови да поемаме рискове и да правим жертви. Борихме се сами срещу тиранията цяла година — и то не само заради национални мотиви. Вярно е, че животът ни зависеше от това да се борим, но нашата съпротива беше толкова успешна, защото имахме убеждението, че това е не само наша собствена кауза, а световна кауза, заради която националното ни знаме се вееше високо през 1940 и 1941 г. Войникът, който е дал живота си, майката, която плаче за сина си, съпругата, която е загубила мъжа си — те получиха вдъхновение или успокоение, те чувстваха, че са свързани с всеобщото и вечното заради факта, че ние се борихме за онова, което е ценно не само за нас самите, но и за човечеството. Консервативната и Либералната партия декларират, че националният суверенитет не е неприкосновен и че може да бъде решително намален в името на всички хора по всички земи, които заедно търсят пътя към общия си дом.