Факторът Чърчил [bg]

Пресата се отнася скептично към това начинание. Коментира се, че Чърчил искал да направи "дурбар" — великолепно и церемониално събиране на императорския двор. Обвиняват го, че иска да управлява "по ориенталски маниер". Истината е, че някой трябва да поеме отговорността, защото ситуацията в Близкия изток е пълен и невъобразим хаос.

С възможно най-добри намерения и мотиви Великобритания прави редица обещания по време на Първата световна война, а сега тези обещания трудно се съчетават едно с друго — и с реалността. Може би донякъде бихме смекчили вината, ако кажем, че обещанията са направени от една държава, изпаднала в тежко положение, чието население рискува да започне да гладува заради кампанията с немските подводници.

Дадени са три британски обещания. Първото е към арабите, под формата на кореспонденцията Макмеън-Хюсеин от 1915 г. Става дума за поредица от доста високопарни писма от сър Хенри Макмеън, британски върховен комисар в Египет, до краля на Хашемитското царство Хюсеин — брадат и достоен старец, чието семейство има претенции, че директно продължава кръвната линия на пророка Мохамед. Същината на писмата е, че британското правителство изцяло поддържа създаването на една голяма нова арабска държава — простираща се от Палестина и Ирак до границите с Персия, като на престола ще бъдат поставени Хюсеин и семейството му. Надеждата е, че това обещание ще накара арабите да се вдигнат на бунт срещу турците, които по онова време са съюзници на Германия. Писмата свършват работа — в смисъл че действително се състои такъв бунт, едно стратегически доста глупашко начинание, увековечено и преувеличено до неузнаваемост във филма "Лорънс Арабски".

Следващото обещание е към французите, които дават ужасяващо много жертви на Западния фронт. Смятало се за много изгодно да се нарисува пред тях картина на бъдещата френска слава, след като войната приключи: и така, съгласно условията на тайното споразумение от 1916 г. "Сайкс-Пико", Франция е трябвало да получи зона на влияние, която се простира от Сирия до Северен Ирак и включва Багдад — една ивица земя, между другото, която има някаква прилика с халифата, провъзгласен през 2014 г. от фанатиците от Ислямска държава на Ирак и Сирия (ИДИС). Изобщо не става ясно по какъв начин тези тайни договорки с французите биха могли да се съчетаят с далеч по-публичните договорки с арабите — честно казано, това на практика е напълно невъзможно.

Третото и най-трагикомично в своята непоследователност обещание е така наречената Декларация Балфур. Това всъщност представлява едно писмо от А. Дж. Балфур до лорд Ротшилд с дата 2 ноември 1917 г., което съдържа, оформена като изискан шедьовър, цялата глупост, която Министерството на външните работи може да сътвори…