Факторът Чърчил [bg]

Вместо това обаче лейбъристкото правителство се отнася подозрително, ако не и враждебно. Великобритания все още е най-големият производител на въглища и стомана в цяла Европа — защо трябва тези отрасли да станат подвластни на някаква си неизвестна система на европейски контрол? "Миньорите от Дърам няма да го понесат", коментира един министър от лейбъристкия кабинет. И така, правителството на Атли казва на французите да си гледат работата.

Изпраща се писмо до М. Шуман, в което се изразява благодарност за интересните идеи, но любезно се отказва участие в разговорите. В съзнанието на мнозина и от двете страни на Ламанша това е абсолютно критична, повратна точка в историята на Великобритания и Европа. Именно тогава ние изпуснахме европейския автобус, влак, самолет, велосипед и т. н. Минава почти четвърт век, преди Великобритания най-накрая да се присъедини — като за това време структурите на ЕС вече са създадени и имат традиции по начин, който не е по вкуса на Великобритания, и то заради пуристките понятия за национален демократичен суверенитет.

Онова, което Чърчил казва в рамките на дебатите по плана "Шуман" — като лидер на опозицията — очевидно е от жизненоважно значение за разбирането на неговите инстинкти. Първото, което човек забелязва в парламентарните му прояви през този период, е, че той буквално клокочи от енергичност. Продължава да обикаля целия свят и да изнася огромни, добре обмислени изказвания по геополитика. В момента пише военните си мемоари и съвсем скоро му предстои да получи Нобелова награда за литература.

Вече е почти на седемдесет и пет години и въпреки това се изказва безброй пъти в парламента — почти всеки ден, по всяка тема — като се започне от таксите за превоз на товари по жп линията и се мине през Бирма, Корея, риболовната промишленост и как работят микрофоните, които току-що са инсталирали в Камарата.

Интересно е човек да прочете стенограмите от дебата за плана "Шуман" и да види, че възрастта изобщо не е заглушила гласа му. Министър на финансите е сър Стафорд Крипс (строгият човек, който — почти смехотворно — излиза като негов съперник по време на войната), като именно на Крипс се пада да защити отрицателната реакция на правителството към Шуман. Чърчил направо го "взема за мезе". "Пълни щуротии — крещи той. — Глупости!"

В един момент се налага горкият Крипс да го помоли да има любезността да се успокои или да излезе и да продължи разговор си навън — като някакъв вбесен учител по химия, който се кара на най-палавото момче в класа. Когато Чърчил се изправя да говори в 17:24 ч., той вече е изслушал дебат, който е… почти идентичен с европейския дебат днес.

Евроскептичните депутати от лейбъристите са отхвърлили идеята този "Върховен орган" да има бюрократичен контрол върху нововъзникващия общ пазар и да може да действа без стриктното одобрение на националните правителства. "Кои са тези хора? — пита един депутат от лейбъристите. — С какво право ще ни казват какво да правим?"