Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 163
Перейти на страницу:

— Какво говориш?

— Идете там. За няколко дни поне. Гледай новините, чакай обаждането ми.

— Почакай. Аз съм параноикът, дето бяга презглава към хълмовете, не ти. Но… ами учениците ми? Училището на Зак? — Кели примижа. — Защо не ми кажеш какво е?

— Защото тогава няма да тръгнеш. Просто ми се довери и замини. Замини и се надявай, че ще успеем някак да го надвием и всичко това ще отмине бързо.

— Да се надявам? Сега наистина ме уплаши. А ако не успеете да го надвиете? И… ако нещо се случи с теб?

Не можеше да стои повече тук с нея и да се справя със собствените си съмнения.

— Кели… трябва да тръгвам.

Понечи да тръгне, но тя сграбчи ръката му. Потърси в очите му уверение, че всичко е наред, а след това го прегърна. Започналото като неловка прегръдка за сбогом се превърна в нещо повече, докато накрая силно го притисна до себе си.

— Съжалявам — прошепна тя в ухото му и остави целувка по наболата страна на небръснатия му врат.

Вестри стрийт, Трайбека

На патиото13 върху покрива Елдрич Палмър седеше в кресло без възглавници и чакаше, обгърнат от нощта. Единствената пряка светлина идваше от градинската газова лампа, която гореше в ъгъла. Терасата бе на върха на по-ниската от двете свързани сгради. Подът бе облицован с квадратни глинени плочи, стари и избелели от вятъра и дъжда. Едно ниско стъпало в северния край предхождаше висока тухлена стена с две обковани с желязо арки, големи колкото врати. Набраздени с жлебове керемиди увенчаваха стената и навесите от двете страни. Отляво, зад по-широките декоративни арки, бяха крилата на порталния вход на резиденцията. Зад Палмър, в центъра пред южната бяла циментова стена, се извисяваше статуя на жена без глава, в завихрена като в буен танц роба, с потъмнели от времето рамене и ръце. Бръшлян обвиваше каменния пиедестал. Макар на север и на изток да се виждаха няколко по-високи сгради, патиото беше прилично усамотено, толкова скрито от нежелани погледи кътче, колкото можеше да се надява човек да намери в долен Манхатън.

Палмър седеше заслушан в звуците на града, издигащи се от улиците. Звуци, които скоро щяха да секнат. Само да го знаеха онези долу, щяха да прегърнат с любов тази нощ. Всеки досаден миг от живота става неизмеримо по-скъп пред лицето на неизбежната смърт. Палмър го знаеше от собствен опит. Болнаво и хилаво дете, той се бе борил със здравето си през целия си живот. Някои сутрини се беше събуждал изумен, че вижда новата зора. Повечето хора не знаеха какво е да отмяташ съществуването си изгрев след изгрев. Какво е да зависиш от машини за оцеляването си. Доброто здраве бе рождено право за повечето човеци, а животът — поредица от дни, които трябваше да се извървят. Никога не бяха познавали близостта на смъртта. Интимната близост на пълния окончателен мрак.

Скоро Елдрич Палмър щеше да познае блаженството им. Безкрайно меню от дни, проснато пред него. Скоро щеше да разбере какво е да не се тревожиш за утре, за вдругиден…

Лек вятър раздвижи дърветата в патиото и прошумя из храстите. Палмър, седнал под ъгъл срещу по-високата от двете сгради до малка масичка за пушене, чу шумоленето. Тих ромон като влачещо се по пода наметало. Черно наметало.

Мислех, че не искаше контакт преди края на първата седмица.

Гласът — едновременно познат и чудовищен — предизвика мрачна тръпка на възбуда по извития гръб на милиардера. Ако не беше извърнал съзнателно лицето си от главната част на патиото — в почит и в същото време от чисто човешка погнуса — щеше да види, че устата на Господаря изобщо не се движи. Никакъв глас не излезе в нощта. Господаря говореше направо в ума му.

Палмър усети присъствието над рамото си и задържа погледа си насочен към сводестите врати на резиденцията.

— Добре дошъл в Ню Йорк.

Прозвуча по-задъхано, отколкото му се искаше. Нищо не може да ти отнеме човешкото така, както един не-човек.

След като Господаря не отвърна нищо, Палмър се помъчи да възвърне увереността си.

— Трябва да заявя, че не одобрявам този Боливар. Не знам защо трябваше да избереш него.

Кой е той е без значение за мен.

Палмър моментално разбра, че е прав. Какво толкова, ако Боливар е бил носеща грим рокзвезда? Май продължаваше да разсъждава като човек.

вернуться

13

патио, исп. — вътрешен закрит двор на сграда. — Б.пр.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)