Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 163
Перейти на страницу:

Беше му извадила кутия мляко от хладилника.

— Още държиш прясно мляко?

— Зи го обича. Иска да е като баща си.

Еф отпи малко и млякото го разхлади, но не му даде обичайното успокоение. Видя, че Мат дебне в другия край на преходната стая. Седеше в кресло и се преструваше, че не гледа към тях.

— Толкова прилича на теб — каза тя. Говореше за Зак.

— Знам.

— Колкото по-голям става. Вглъбен. Упорит. Настойчив. Умен.

— Трудно е да се правиш на единайсетгодишен.

Тя се усмихна.

— Май съм прокълната за цял живот.

Еф също се усмихна. Странно усещане — упражнение, каквото лицето му не беше правило от няколко дни.

— Виж… Нямам много време. Просто… искам нещата да са добре. Или поне да са добре между нас. Това с попечителството, цялата бъркотия — знам, че ни натовари. Радвам се, че приключи. Не дойдох тук, за да държа реч. Просто… мисля, че е подходящ момент да успокоим топката.

Кели беше смаяна. Затърси думи.

— Не е нужно да казваш каквото и да било, аз просто… — усети неловкостта ѝ Еф.

— Не. Искам да го кажа. Съжалявам. Никога няма да разбереш колко съжалявам. Съжалявам, че всичко трябваше да стане така. Наистина. Знам, че ти изобщо не го искаше. Знам, че искаше да останем заедно. Просто заради Зак.

— Разбира се.

— Виждаш ли, не можех да направя това — не можех. Ти изсмукваше живота от мен, Еф. А другото беше… исках да те нараня. Да. Признавам го. И това бе единственият начин, по който можех да го направя.

Той си пое дълбоко дъх. Най-после му признаваше нещо, което беше знаел винаги. Но това не му носеше удовлетворение.

— Имам нужда от Зак, знаеш това. Зи е… това, което е. Мисля, че без него няма да ме има и мен. Нездравословно или не, но просто е така. Той е всичко за мен… както ти беше някога. — Замълча, докато го попият и двамата. — Без него щях да съм изгубена, щях да съм…

Не продължи.

— Щеше да си като мен — каза Еф.

Това я смрази. Стояха един срещу друг и се гледаха.

— Виж — каза Еф. — Ще поема част от вината. За нас, за теб и мен. Зная, че не съм… каквото е там, най-обикновеният мъж на света, идеалният съпруг. Премислих своята вина. А Мат… знам, че казах някои неща в миналото…

— Веднъж го нарече моята „жизнена утеха“.

Еф трепна.

— Знаеш ли какво? Може би ако се бях уредил в „Сиърс“, ако бях получил работа, която е просто това, работа, без никаква друга обвързаност… може би ти нямаше да се почувстваш така изоставена. Така измамена. Така… второстепенна.

След тези думи двамата помълчаха. Еф съзнаваше как по-значимите проблеми надмогват дребните, как истинската, голямата битка изтласква с лекота по-малките несъществени лични неща.

— Знам какво ще кажеш — промълви Кели. — Ще кажеш, че трябваше да проведем този разговор преди години.

— Трябваше — съгласи се той. — Но не можехме. Нямаше да се получи. Трябваше първо да преминем през този боклук. Повярвай ми, щях да заплатя какво ли не, за да не го правим — да не ни се налага да минаваме през това и за секунда… но ето ни сега. Като стари познати.

— Животът изобщо не тръгва така, както си го мислил.

Еф кимна.

— След онова, през което преминаха родителите ми, след това, което ми се наложи да преживея заради тях, винаги си казвах: никога, никога, никога.

— Знам.

Той затвори капачката на млякото.

— Тъй че забрави кой какво е направил. Сега трябва да направим най-доброто за него.

— Правим го.

Кели кимна. Еф също. Разклати млякото в кутията и усети хладния допир върху дланта си.

— Господи, какъв ден. — Помисли си отново за момиченцето в Таритаун, онова, което бе държало ръката на майка си на Полет 753. Дете на годините на Зак. — Помня как винаги ми казваше, че ако удари нещо, някаква биологична заплаха, а аз не кажа първо на теб за това, ще се разведеш с мен, нали? Е… твърде късно е за това.

Тя пристъпи към него и се вгледа в лицето му.

— Зная, че си в беда.

— Не става въпрос за мен. Искам само да ме изслушаш и да не го отхвърлиш с насмешка. Из града се разпространява вирус. Това е нещо… необикновено… може би най-лошото нещо, което съм виждал някога.

— Най-лошото? — Тя пребледня. — ТОРС12 ли?

Еф едва не се усмихна на грандиозната нелепост на всичко това. На безумието.

— Това, което искам да направиш, е да вземеш Зак и да напуснете града. Мат също. Колкото е възможно по-скоро — тази нощ, още сега — и колкото е възможно по-далеч. Далеч от населени райони, имам предвид. Родителите ти… Знам как се чувстваш, когато искаш нещо от тях, но те все още притежават онова място във Върмонт, нали? На върха на онзи хълм?

вернуться

12

ТОРС — тежък остър респираторен синдром, атипична пневмония, смъртоносно епидемично заболяване. — Б.пр.

1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)