Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
Беше му извадила кутия мляко от хладилника.
— Още държиш прясно мляко?
— Зи го обича. Иска да е като баща си.
Еф отпи малко и млякото го разхлади, но не му даде обичайното успокоение. Видя, че Мат дебне в другия край на преходната стая. Седеше в кресло и се преструваше, че не гледа към тях.
— Толкова прилича на теб — каза тя. Говореше за Зак.
— Знам.
— Колкото по-голям става. Вглъбен. Упорит. Настойчив. Умен.
— Трудно е да се правиш на единайсетгодишен.
Тя се усмихна.
— Май съм прокълната за цял живот.
Еф също се усмихна. Странно усещане — упражнение, каквото лицето му не беше правило от няколко дни.
— Виж… Нямам много време. Просто… искам нещата да са добре. Или поне да са добре между нас. Това с попечителството, цялата бъркотия — знам, че ни натовари. Радвам се, че приключи. Не дойдох тук, за да държа реч. Просто… мисля, че е подходящ момент да успокоим топката.
Кели беше смаяна. Затърси думи.
— Не е нужно да казваш каквото и да било, аз просто… — усети неловкостта ѝ Еф.
— Не. Искам да го кажа. Съжалявам. Никога няма да разбереш колко съжалявам. Съжалявам, че всичко трябваше да стане така. Наистина. Знам, че ти изобщо не го искаше. Знам, че искаше да останем заедно. Просто заради Зак.
— Разбира се.
— Виждаш ли, не можех да направя това — не можех. Ти изсмукваше живота от мен, Еф. А другото беше… исках да те нараня. Да. Признавам го. И това бе единственият начин, по който можех да го направя.
Той си пое дълбоко дъх. Най-после му признаваше нещо, което беше знаел винаги. Но това не му носеше удовлетворение.
— Имам нужда от Зак, знаеш това. Зи е… това, което е. Мисля, че без него няма да ме има и мен. Нездравословно или не, но просто е така. Той е всичко за мен… както ти беше някога. — Замълча, докато го попият и двамата. — Без него щях да съм изгубена, щях да съм…
Не продължи.
— Щеше да си като мен — каза Еф.
Това я смрази. Стояха един срещу друг и се гледаха.
— Виж — каза Еф. — Ще поема част от вината. За нас, за теб и мен. Зная, че не съм… каквото е там, най-обикновеният мъж на света, идеалният съпруг. Премислих своята вина. А Мат… знам, че казах някои неща в миналото…
— Веднъж го нарече моята „жизнена утеха“.
Еф трепна.
— Знаеш ли какво? Може би ако се бях уредил в „Сиърс“, ако бях получил работа, която е просто това, работа, без никаква друга обвързаност… може би ти нямаше да се почувстваш така изоставена. Така измамена. Така… второстепенна.
След тези думи двамата помълчаха. Еф съзнаваше как по-значимите проблеми надмогват дребните, как истинската, голямата битка изтласква с лекота по-малките несъществени лични неща.
— Знам какво ще кажеш — промълви Кели. — Ще кажеш, че трябваше да проведем този разговор преди години.
— Трябваше — съгласи се той. — Но не можехме. Нямаше да се получи. Трябваше първо да преминем през този боклук. Повярвай ми, щях да заплатя какво ли не, за да не го правим — да не ни се налага да минаваме през това и за секунда… но ето ни сега. Като стари познати.
— Животът изобщо не тръгва така, както си го мислил.
Еф кимна.
— След онова, през което преминаха родителите ми, след това, което ми се наложи да преживея заради тях, винаги си казвах: никога, никога, никога.
— Знам.
Той затвори капачката на млякото.
— Тъй че забрави кой какво е направил. Сега трябва да направим най-доброто за него.
— Правим го.
Кели кимна. Еф също. Разклати млякото в кутията и усети хладния допир върху дланта си.
— Господи, какъв ден. — Помисли си отново за момиченцето в Таритаун, онова, което бе държало ръката на майка си на Полет 753. Дете на годините на Зак. — Помня как винаги ми казваше, че ако удари нещо, някаква биологична заплаха, а аз не кажа първо на теб за това, ще се разведеш с мен, нали? Е… твърде късно е за това.
Тя пристъпи към него и се вгледа в лицето му.
— Зная, че си в беда.
— Не става въпрос за мен. Искам само да ме изслушаш и да не го отхвърлиш с насмешка. Из града се разпространява вирус. Това е нещо… необикновено… може би най-лошото нещо, което съм виждал някога.
— Най-лошото? — Тя пребледня. — ТОРС12 ли?
Еф едва не се усмихна на грандиозната нелепост на всичко това. На безумието.
— Това, което искам да направиш, е да вземеш Зак и да напуснете града. Мат също. Колкото е възможно по-скоро — тази нощ, още сега — и колкото е възможно по-далеч. Далеч от населени райони, имам предвид. Родителите ти… Знам как се чувстваш, когато искаш нещо от тях, но те все още притежават онова място във Върмонт, нали? На върха на онзи хълм?
12
ТОРС — тежък остър респираторен синдром, атипична пневмония, смъртоносно епидемично заболяване. — Б.пр.