Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 163
Перейти на страницу:

— Аз нямам деца — заговори той. — Жена ми, Ана, си отиде преди седемнайсет години и не бях благословен. Човек би предположил, че копнежът за деца заглъхва с времето, но всъщност се задълбочава с възрастта. Толкова много имах да преподам. Но си нямах ученик.

Нора погледна към бастуна му, подпрян на стената до стола ѝ.

— Как… как за първи път се натъкнахте на това?

— Кога открих съществуването им ли имате предвид?

— И се посветихте на това през всички тези години.

Старият мъж помълча за миг, призовавайки спомена.

— Бях младеж тогава. През Втората световна война. Озовах се интерниран в окупирана Полша, противно на всички свои желания, разбира се. Малък лагер, североизточно от Варшава, наречен Треблинка.

Нора замълча със стареца.

— Концентрационен лагер.

— Лагер на смъртта. Тези същества са жестоки, скъпа. По-брутални от всеки хищник, на който човек би могъл да се натъкне в този свят. Отвратителни и безскрупулни, чиято жертва са младите и безпомощните. В лагера аз и другарите ми по нещастие бяхме жалък пир, неволно поднесен на него.

— На него?

— Господаря.

Тонът, с който изрече думата, я смрази.

— Германец ли беше? Нацист?

— Не, не. Той не е свързан с никого. Не е лоялен към никого и към нищо, не принадлежи на една или друга страна. Скита, където поиска. Храни се, където има храна. Лагерът за него бе като магазин за обезценена стока. Лесна плячка.

— Но вие… Вие оцеляхте. Не можехте ли да кажете на някого…?

— Кой щеше да повярва на брътвежите на един сакат? Бяха ми нужни седмици, докато възприема това, което вие започвате да разбирате сега, а бях свидетел на бруталната му жестокост. Беше повече, отколкото умът ми може да побере. Предпочетох да не ме вземат за луд. Прекъснеше ли се източникът на храната му, Господаря просто се местеше. Но в онзи лагер дадох обет пред себе си и никога не го забравих. Вървях по дирите на Господаря в течение на много години. През Централна Европа и Балканите, през Русия и централна Азия. И така — три десетилетия. Понякога бях по петите му, но никога не се оказах съвсем близо. Станах професор във Виенския университет, изучих древното знание. Започнах да събирам книги, оръжия и инструменти. През цялото време се подготвях да го срещна отново. Възможност, за която съм чакал над шейсет години.

— Но… кой е той тогава?

— Имал е много превъплъщения. Понастоящем е взел тялото на един албански благородник на име Юзеф Сарду, който изчезнал по време на ловна експедиция в северната част на Румъния. Пролетта на 1873.

— 1873?

— Сарду бил великан. По време на експедицията той вече се извисявал над два метра. Толкова висок бил, че мускулите му не можели да поддържат дългите му тежки кокали. Разправяли, че джобовете на гащите му били колкото чували за ряпа. За опора се облягал тежко на дълъг прът, чиято дръжка носела хералдическия символ на фамилията му.

Нора се озърна отново към огромния бастун на Сетракян със сребърна дръжка. Очите ѝ се разшириха.

— Вълча глава.

— Останките на другите мъже от рода Сарду били намерени много години по-късно, а с тях — и дневникът на Юзеф. В записките си описал подробно дебненето на ловната група от някакъв неведом хищник, който ги отвличал и убивал един по един. Последният запис показвал, че Юзеф е открил мъртвите тела във входа на подземна пещера. Погребал ги преди да се върне при пещерата, за да се изправи срещу звяра и да отмъсти за фамилията си.

Нора не можеше да откъсне очите си от дръжката с вълчата глава.

— А как успяхте да намерите това?

— Проследих този бастун до един частен колекционер в Антверпен през лятото на 1967 г. Сарду накрая се върнал във фамилното си имение в Албания, много седмици по-късно, макар и сам и много променен. Носел бастуна си, но вече не се подпирал на него, а след време изобщо престанал да го носи. Болката от гигантизма му явно не само била изцерена, но се и носела мълва, че се сдобил огромна сила. Скоро започнали да изчезват селяни, говорело се, че селището е прокълнато и накрая то опустяло. Къщата на Сарду рухнала и никой не видял повече младия господар.

Нора измери с поглед дългия бастун.

— На петнайсет бил толкова висок?

— И продължавал да расте.

— Ковчегът… той беше поне два и половина на метър и половина.

Сетракян кимна мрачно.

— Знам.

— Чакайте… откъде го знаете?

— Видях го веднъж… поне следите, които беше оставил на пода. Преди много време.

Кели и Еф стояха един срещу друг в скромната кухня. Косата ѝ сега беше по-светла и по-къса, правеше я да изглежда някак по-делова. Или навярно ѝ придаваше по-майчински вид. Стискаше ръба на кухненския плот и той забеляза порязванията от хартия по кокалчетата на пръстите ѝ. Риска на класната стая.

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)