Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
Зад него стоеше млада жена — негов фен, простреляна в лицето от г-н Фицуилям в разгара на паниката. Костта на бузата ѝ бе разцепена до клюмналото ухо, оставяйки я с половин блеснала озъбена усмивка.
Останалите залитаха напред в мрака на новата нощ, възбудени и съживени от близостта на своя Господар. Спряха се, зяпнали в него с мъртвешките си, изпълнени с обожание очи.
Деца.
Палмър — застанал най-отпред, между тях и Господаря — остана напълно пренебрегнат. Силата на присъствието на Господаря ги задържа в благоговейно очакване. Струпаха се пред него като диваци пред храм.
Г-н Фицуилям остана на колене като поразен.
Господаря проговори и Палмър бе убеден, че думите бяха само за неговите уши.
Ти ме доведе през целия този път. Няма ли да погледнеш?
Беше съзрял Господаря веднъж, в едно тъмно подземие на друг континент. Не ясно и все пак — достатъчно ясно. Образът така и не беше го оставил.
Нямаше как да го избегне сега. Палмър затвори очи, за да се стегне, а след това ги отвори и се обърна насила. Като да се взре в слънцето с риска да ослепее.
Очите му пропълзяха бавно от гърдите на Господаря към…
… лицето му.
Ужасът. И блясъкът.
Нечестивото. И величавото.
Жестокото. И святото.
Свръхестествен ужас изопна лицето на Палмър в маска на страх, докато ъглите накрая се извиха в триумфална зъбата усмивка.
Съвършената погнуса.
Взря се в лика му.
ГОСПОДАРЯ.
Кели премина бързо през дневната покрай Мат и Зак, които гледаха телевизионните новини, понесла чисти дрехи и кухненски принадлежности.
— Тръгваме — заяви тя, докато тикаше товара в платнената чанта на стола.
Мат се обърна към нея с усмивка, но номерът нямаше да мине този път.
— О, хайде, скъпа.
— Ти слуша ли ме?
— Да. Търпеливо. — Стана от стола си. — Виж, Кели, бившият ти съпруг отново направи неговото си. Хвърли бомба в щастливия ни домашен живот тук. Не можеш ли да го разбереш това? Ако е нещо наистина сериозно, властите щяха да ни кажат.
— О. Да бе. Избраниците ни никога не лъжат. — Отиде до предния шкаф и заизмъква останалия багаж. Държеше и походна чанта с вещи от първа необходимост според изискванията на Службата за бедствия и аварии на Ню Йорк, в случай на спешна евакуация. Беше груба платнена чанта, натъпкана с бутилирана вода и опаковки „Гранола“, ръчно радио „Грундиг“, фенерче „Фарадей“, пакет за първа помощ, 100 долара в брой и копия от важните им документи, прибрани в непромокаема кутия.
— Това с теб е самоизпълващо се пророчество — продължи Мат след нея. — Не разбираш ли? Той те познава. Знае точно кой бутон да натисне. Точно затова двамата не ставахте един за друг.
Кели зарови в дъното на шкафа, изхвърли ядосано две стари тенис ракети и удари Мат по крака затова, че говори така пред Зак.
— Не е това. Вярвам му.
— Него го търсят, Кел. Претърпял е някакъв провал, съсипан е. Всички тези тъй наречени гении по същество са крехки. Като онези слънчогледи, дето все се опитваш да отгледаш покрай задния плет — прекалено големи глави и рухват под собствената си тежест. — Кели изхвърли тежък зимен ботуш и той изхвърча покрай пищяла му, но този път Мат успя да го избегне. — Всичко това е заради теб, нали знаеш? Той е патологичен случай. Не може да се откаже. Цялото това нещо е, за да те държи близо до себе си.
Тя се спря, обърна се на четири крака и се вторачи в него изпод пешовете на връхните дрехи.
— Наистина ли си толкова несхватлив?
— Мъжете не обичат да губят. Не искат да се предадат.
Измъкна се навън и издърпа големия си туристически сак.
— Затова ли сега няма да тръгнеш?
— Няма да тръгна, защото имам да върша работа. Ако мислех, че мога да използвам извинението на смахнатия ти съпруг с края на света и да се отърва от инвертирането на всичко — от пода, до компютрите, щях да го направя, повярвай ми. Но в реалния свят, когато не се появиш в работата си, я губиш.
Тя се обърна, вбесена от ината му.
— Еф каза да заминем. Той никога не се е държал така преди, никога не е казвал такова нещо. Това е реално.
— Това е истерия от затъмнението, говореха за това по телевизията. Някои пощуряват. Ако щях да бягам от Ню Йорк заради всички луди, нямаше да съм тук от години. — Мат посегна да я хване за раменете. Отначало тя понечи да го избута, но после се остави да я задържи за миг. — Ще следя интернет и телевизията, за да видя става ли нещо. Но светът продължава да се върти, нали? За тези от нас с истинска работа. В смисъл… нима просто така ще оставиш класната си стая?