Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 163
Перейти на страницу:

Гюс изруга, отвратен от гледката. Феликс се откъсна и без каквото и да било колебание изстреля жилото си към врата му. Гюс едва успя да вдигне навреме таса и да отклони удара, преди да се завърти настрани и да се скрие зад колата.

Феликс отново не го последва. Зачуден защо, Гюс се задържа там за миг, докато се съвземе, след което забеляза слънцето. Плуваше горе между два небостъргача през Хъдсън, кървавочервено и почти угаснало. Бързо потъваше на запад.

Феликс се криеше във фургона и чакаше слънцето да залезе. След три минути щеше да е на свобода.

Гюс се озърна трескаво. Видя счупено предно стъкло на пътя, но това нямаше да свърши работа. Изкатери се по шасито на колата върху страната, която сега беше отгоре. Надникна към вратата на шофьора и изрита шарнира на страничното огледало. Изпращя и той задърпа жиците да го изтръгне, когато ченгето вътре му изрева:

— Стой!

Гюс го погледна. Ченгето шофьор кървеше от врата, държеше се за горната дръжка на покрива и беше с изваден пистолет. Гюс откърти огледалото с едно здраво дръпване и скочи долу на пътя.

Слънцето изтичаше като жълтък от пробито яйце. Гюс се зае да прецени ъгъла, задържал огледалото над главата си, за да улови последните му лъчи. Видя проблясващото отражение по земята. Изглеждаше смътно, твърде слабо за каквото и да било. Затова разпука плоското стъкло с кокалчетата на пръстите си и го натроши, но го задържа в рамката на огледалото. Опита отново и този път отразените лъчи бяха малко по-ярки.

— Казах, стой!

Ченгето се измъкна от колата с все още насочен пистолет. Свободната му ръка притискаше шията му, където Феликс го беше ужилил, очите му кървяха от сблъсъка. Заобиколи и погледна в буса.

Феликс седеше присвит вътре, белезниците висяха от едната му ръка. Другата ръка я нямаше, откъсната при китката от белезниците и силата на удара. Липсата ѝ като че ли не го притесняваше. Нито бялата кръв, изливаща се от оголеното пънче.

Феликс се усмихна и ченгето откри огън по него. Куршумите разкъсаха гърдите и краката на мексиканеца, захвърчаха плът и парчета счупена кост. Седем, осем изстрела и Феликс падна назад. Още два куршума се забиха в тялото му. Ченгето отпусна пистолета и тогава Феликс, все така усмихнат, се надигна на седалката си.

Все така жаден. Вечно жаден.

Тогава Гюс избута ченгето настрана и вдигна огледалото си. Последните остатъци на гаснещото оранжево слънце едва се показваха над сградата отвъд реката. Гюс за последен път извика името на Феликс все едно, че изричането му можеше да го изтръгне, по чудо да върне приятеля му…

Но Феликс вече не беше Феликс. Беше скапан, шибан вампир. Гюс си напомни това, докато насочваше огледалото под ъгъл така, че ярките оранжеви лъчи отразена слънчева светлина да се изстрелят в преобърнатия бус.

Мъртвите очи на Феликс се изпълниха с ужас, щом лъчите на слънцето го пронизаха. Прободоха го със силата на лазери, протриха дупки и подпалиха плътта му. Дълбоко от него се изтръгна животински вой като вик на човек, разпадащ се на атоми, докато лъчите разкъсваха тялото му.

Звукът се вряза в ума на Гюс, но той продължи да върти огледалото, докато единственото, което остана от Феликс, бе черна купчина димяща пепел.

Лъчите угаснаха и Гюс смъкна ръката си.

Погледна отвъд реката.

Нощ.

Гюс имаше чувството, че ще заплаче. Всички видове мъка и болка се бяха смесили в сърцето му… и болката му се превръщаше в гняв. Под буса, почти до краката му, се беше разляло гориво. Отиде до полицая, който все още стоеше зяпнал край пътя. Гюс порови из джобовете си и намери запалката „Зипо“. Отвори капачето, щракна я и пламъкът послушно изскочи.

— Lo siento, ’mano.10

Докосна разлятото гориво и колата избухна в пламъци. Взривът ги отхвърли назад.

— Ужилен си, chingado…11 — каза Гюс на полицая, който все още притискаше ръка върху раната на врата си. — Сега ще станеш един от тях.

Взе пистолета на ченгето и го насочи към него. Сирените вече идваха.

Ченгето вдигна очи към Гюс, а след секунда главата му вече я нямаше. Гюс задържа пистолета нацелен в тялото му, докато се отдалечи от банкета на пътя. После захвърли оръжието и се сети за белезниците, но беше късно. Мигащите светлини се приближаваха. Обърна се и побягна от магистралата към новата нощ.

Келтън стрийт, Уудсайт, Куинс

Кели още беше с дрехите си от училище — тъмен потник, меко плътно прилепващо горнище и дълга права пола. Зак беше горе в стаята си, трябваше уж да си пише домашното, а Мат си беше у дома, след като бе работил едва половин ден. Имаше да прави инвентаризация тази нощ.

вернуться

10

„Съжалявам, брато.“ — исп. Б.пр.

вернуться

11

„Копеле“ — жарг. исп. Б.пр.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)