Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 163
Перейти на страницу:

— Защо остави четирима в съзнание? Това създаде много проблеми.

Разпитваш ли ме?

Палмър преглътна. В този живот той беше създател на крале и не се подчиняваше на никого. Усещането за раболепно покорство бе толкова чуждо за него, колкото и смазващо.

— Някой е по дирите ти — бързо заговори Палмър. — Учен медик, детектив по болестите. Тук, в Ню Йорк.

Какво значи един човек за мен?

— Той… казва се Ефраим Гудуедър. Доктор, експерт по епидемичен контрол.

Дребни надути маймунки. Вашият вид е епидемичният — не моят.

— Някой го съветва този Гудуедър. Човек с дълбоки и подробни знания за вашия вид. Познава древната традиция и знае дори малко биология. Полицията го издирва, но мисля, че е нужно малко по-решително действие. Убеден съм, че това може да се окаже разликата между бързата решителна победа и продължителната борба. Предстоят ни много битки на човешкия фронт, както и други…

Ще надделеем.

Колкото до това, Палмър не таеше съмнения.

— Да, разбира се.

Искаше стареца за себе си. Искаше да потвърди личността му, преди да издаде каквото и да е сведение на Господаря. Точно затова полагаше всички усилия да не мисли за възрастния мъж. Знаеше, че в присъствието на Господаря човек трябва да таи мислите си…

Срещал съм този старец преди. Когато не беше толкова стар.

Палмър изстина поразен.

— Трябва да помните, че ми отне дълго време, докато ви намеря. Пътуванията ме отведоха до четирите края на света и имаше много задънени пътища и отклонения… много хора, през които трябваше да премина. Той беше един от тях. — Постара се смяната на темата да протече плавно, но умът му бе замъглен. Да бъдеш близо до Господаря бе като да си масло в близост до горящ фитил.

Ще срещна този Гудуедър. Ще се погрижа за него.

Палмър вече беше приготвил лист с подчертани пасажи от биографията на епидемиолога на ЦКБ. Извади го от джоба на сакото си, разгъна го и го положи на масата.

— Всичко е тук, Господарю. Семейството му, познати, приятели и колеги…

Последва леко изстъргване по плочите на масата и хартиеният лист бе взет. Палмър успя да зърне периферно дланта. Средният пръст, закривен и с остър нокът, бе по-дълъг и по-дебел от другите.

— Трябват ни само още няколко дни — каза той.

Някакъв спор бе започнал в резиденцията на рокзвездата, двете недовършени съединени къщи, през които бе имал неприятното удоволствие да мине, за да стигне до уговорената среща в патиото. Особено отвращение бе изпитал към единствената довършена част от дома, спалните покои на горния етаж, украсени безвкусно и вонящи на първична похот. Самият Палмър никога не беше лягал с жена. Докато беше млад, бе заради болестта му и проповедите на двете му лели, които го бяха отгледали. Когато стана по-голям, беше по избор. Беше разбрал, че чистотата на тленната му същност не бива никога да бъде опетнена от страст.

Спорът отвътре се усили до тропот и викове. Не можеше да са израз на нищо друго, освен на насилие.

Твоят човек е в беда.

Палмър се напрегна. Г-н Фицуилям беше вътре. Изрично му бе забранил да стъпва в патиото.

— Казахте, че безопасността му тук е гарантирана.

Палмър чу тропот на бягащи крака. Чу пъшкане. Човешки вик.

— Спрете ги.

Гласът на Господаря бе както винаги провлечен и невъзмутим.

Не е той този, когото искат.

Палмър се надигна в паника. Него ли имаше предвид Господаря? Капан ли някакъв беше това?

— Ние имаме договор!

Докато ме устройва.

Палмър дочу нов вик — по-близо този път — последван от два бързи изстрела. После една от вътрешните сводести врати рязко се отвори навътре, а орнаменталното решетъчно крило бе изтласкано навън. Г-н Фицуилям, сто и осемнайсет килограмов бивш флотски офицер в елегантен костюм „Севил Роу“, излетя през нея, стиснал в дясната си ръка револвера, който носеше на колана си. Очите му блестяха от безсилен страх.

— Сър… те са зад мен…

Точно в този момент погледът му се измести от лицето на Палмър към невъзможно високата фигура, застанала зад него. Оръжието се плъзна от ръката на г-н Фицуилям и издрънча на плочите. Лицето му се обезкърви и за миг той се олюля като кукла, отпусната от конец, след което се свлече на колене.

Зад него дойдоха превърнатите. Вампири във всевъзможни цивилни облекла, от бизнес костюми до шарениите на гот феновете и папарашката небрежност. Нахлуха в патиото като същества, привлечени от така и нечуто изсвирване.

Водеше ги самият Боливар, мършав и почти оплешивял, облечен в черен халат. Като първо поколение вампир беше по-съзрял от останалите. Плътта му имаше безкръвната алабастрова бледнина, която почти сияеше, а очите му бяха като две мъртви луни.

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)