Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Не каза на детето, че мъжът й не й вярва и като самата Изабел би помислил, че Мери иска да избяга.
Очите на Изабел блеснаха от възбуда.
— Ей, ако спреш Малкълм, бардовете ще разказват легенди за теб, а менестрелите ще те възпеят! Вече ще говорят не само за красотата ти, но и за смелостта ти! И Стивън… вече няма да ти се сърди! Пак ще те обича!
Мери мълчеше. Сърцето й изтръпна при думите на детето. Тези думи отразяваха точно нейните собствени надежди. Откъде знае всичко това Изабел? Как така я разбираше толкова добре? Стори й се, че детето осъзнава напълно тежкото й положение. Как бе възможно едно малко дете да е толкова проницателно?
— В такъв случай ще ми помогнеш ли, като запазиш тайната?
Изабел я погледна.
— Ще се върнеш ли?
— Разбира се — тя забеляза, че Изабел не е съвсем убедена и се колебае. — Обичам Стивън, Изабел.
Очите на Изабел се ококориха.
— Ще ти помогна. Ще ти помогна да спреш тази война и да си възвърнеш любовта на Стивън!
По-късно същият ден, докато мракът се спускаше над земята, Мери заобиколи вражеските войски — войските на мъжа си, съпроводена от един конник. Двамата се бяха устремили към лагера на шотландците.
Шотландецът, който яздеше с нея, беше снажен младеж, които й помагаше с всички сили, след като тя разкри коя е на него и на рода му. Те живееха в един малък имот от източната страна на Шевиот Хилс. Не беше тайна, че огромната армия на Малкълм лагерува на равнините малко по на север от Лидъл, също както не беше тайна, че нормандските войски са разположили стана си по ниските склонове на юг от Карлайл. След като напуснаха малката ферма, те се насочиха право на запад към хълмовете, като се движеха по еленските пътеки. Скоро свиха на юг. Трябваше да внимават по пътя. Двете войски се бяха установили на голямо разстояние от тях, но много въоръжени нормани и англичани, васали или съюзници на мъжа й, още пресичаха местността, за да се присъединят към него. Не смееха да пътуват по стария римски път, а се движеха по многото пътечки по хълмовете точно над него. На два пъти на Мери и Джейми им се наложи да подкарват в галоп старичките си коне и да напускат пътеката, за да се скрият в някоя горичка или дере. Притискаха се ужасено към конете си, докато отлично въоръжените нормандски рицари препускаха на големите си жребци по пътя над тях. Те бяха заплашителни и опасни. Ако преди Мери не беше осъзнала колко е опасен планът й, то сега го разбираше ясно. Ако рицарите я заловяха, никой от тях нямаше да повярва, че е жена на Стивън. Нейният живот и животът на Джейми висяха на косъм.
Каква ирония на съдбата! Войските на Стивън бяха станали неин враг, а тя го обичаше толкова много!
Слънцето почна да залязва. Светлината помръкна. Настъпи времето да се отдалечат от римския път. Река Тайн се извиваше на юг. Двамата конници свиха на запад, изоставиха пътя и потънаха в горите. Захванаха се да търсят лагера на Малкълм. Не бяха много далеч от Карлайл.
Джейми беше рядко съобразителен момък. Той успя да предпази Мери от всички клопки и опасности по пътя. Сега обаче белозъбата му усмивка беше изчезнала. Пот обливаше светлата му кожа, въпреки че не беше студено. Мери също се беше изпотила. Сърцето й биеше гръмко от страх. Шотландската войска не беше далеч, но същото се отнасяше и за нормандската. А несъмнено през цялата нощ много патрули щяха да обикалят из местността. И тя, и младежът се страхуваха да не ги открие някой нормандски патрул. И тя се боеше от ужасната съдба като него. Пленяването им щеше да означава, че мисията й се е провалила, а бяха твърде близо до успеха.
Десет минути, след като се отделиха от пътя, двамата се сблъскаха с един патрул. Грубият планински диалект разкри, че съгледвачите са шотландци. Джейми се разсмя от облекчение. Мери се присъедини към него. Мили боже, бяха успели! Някак си се бяха промъкнали покрай стотиците нормани, бяха избегнати патрулите им и се бяха добрали до шотландска земя!
Въпреки дрехите всички я познаха веднага щом си отметна назад качулката. Още преди да е казала и дума. Едрите яки шотландци с карирани наметала я изгледаха недоверчиво. Никой не я попита какво прави тук, но недоверието им скоро се смени с доволни усмивки. Мери се досети какво си мислят те. Смятаха, че се е върнала вкъщи и е предала мъжа си.
Нощта падаше бързо, но Мери виждаше добре. Слиса се от размера на бащиния й лагер. Джейми се беше хвалил с него. Хвалбите се крепяха на слуховете и Мери не му повярва. Обърна се към един от яките мъже, които крачеха до уморения й кон.
— Сигурно е събрал няколко хиляди души! О, та тук сигурно има поне десет различни клана! Виждам цветовете на Дъглас, на Макдоналд и на Фъргюсън! Те не са ни се притичвали на помощ, откак се помня!