Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Тялото му все още препречваше пътя на Мери, която беше притиснала гръб към стената. Трепереше от яд и жадуваше да го удари.
— Никога няма да получиш покана от мен!
Смелостта й беше само преструвка, защото трепереше от ужас. Ако ги нямаше стражите, Хенри би я изнасилил веднага, а тя беше безсилна да го спре. Надяваше се той да не разбере истинските й чувства.
— Но знам, че си истинска жена, макар и да се криеш зад тази крехка и привидно невинна фасада. Усетих го в мига, в който те видях. Няма да издържиш дълго без мъж А Стивън още дълго време няма да ти прости за подслушването. Някой ден ще направиш фатална грешка, Мери, фатална. Той никога няма да ти прости и ще те прати в изгнание, нещо, което вече трябваше да е направил. Но не се бой. Аз няма да те забравя. Дори и да си затворена в манастир, пак няма да те забравя.
Мери не помръдваше. Самонадеяността и наглостта на Хенри я плашеха. Ако я пратят в изгнание, както смяташе той, че скоро ще стане, щеше да дойде там, за да облекчи мъката й. Със секс. Тя потрепери. Господ да й е на помощ. Ако я пратеха в изгнание, изобщо не се съмняваше, че Хенри ще потропа на вратата й.
— Никога няма да го предам.
Хенри я изгледа безмълвно известно време. После каза:
— Много странно, но ти вярвам.
— Той се заблуждава. Не съм го предавала и няма да го предам. Никога.
— Нима? Може би съм те преценил погрешно. А може би трябваше вече да си предала мъжа си, приятелко. Искаш ли да ти кажа истинската цел на моето отбиване в Олнуик?
Сърцето на Мери заби ужасено.
— Каква истинска причина? Искаш легло и покрив над главата си… нищо повече!
Хенри се засмя.
— Зная, че не си толкова наивна! Вече казах на Стивън, а сега ще кажа и на теб това, което той несъмнено ще скрие от теб. Баща ти, славният крал, е събрал най-голямата армия, която Шотландия някога е виждала.
Мери нямаше сили да помръдне. Опита се да проговори, но от устата й не излезе и звук. Наложи й се първо да преглътне и да си навлажни устните.
— Защо?
Гласът й приличаше на грачене. Тя вече знаеше.
— За да си отмъсти, разбира се. Нещо повече. Малкълм се е заклел да повали Англия на колене. Всеки момент ще нахлуе в Нортъмбърланд.
22
Мери избяга. Стори й се, че тихият смях на Хенри я преследва, но беше толкова зашеметена от чутото, че не беше сигурна в това. Хукна по стръмните вити стълби, спъна се и падна. За щастие беше стигнала края площадката, когато рухна на земята и надолу оставаше само едно последно стъпало. Но това стигна, за да я накара да поспре, преди да се изправи задъхана.
Стисна силно корема си. Мили боже, какво правеше тя? Трябва да внимава повече! Никога няма да си прости, ако загуби бебето си от невнимание и безразсъдност. Трябваше да бъде по-сдържана заради детето.
Мери стана на крака. Сърцето й биеше гръмко, но тя се застави да обмисли положението. Не се съмняваше в думите на Хенри, а много й се искаше да има сериозни основания за съмнение. Но познаваше баща си. Той никога нямаше да остави ненаказана дързост като превземането на Карлайл. Изстена. Някой трябваше да го спре! Много добре си представяше до какви злини щеше да доведе войната за всички — шотландците, норманите, Малкълм, Стивън и самата нея.
— Мери?
Мери подскочи рязко, като чу гласа на мъжа си. Той стоеше в тясната тъмна зала и държеше свещица. Мери забеляза, че се е облегнала на стената и не е помръднала от стъпалото, върху което беше паднала. Вторачи се в Стивън, сякаш виждаше някакъв непознат.
— Добре ли си? Падна ли? — Той бързо й се притече на помощ.
Явно беше загрижен за нея. Мери извика радостно и се хвърли в обятията му. Не само че я обичаше, но и тя имаше нужда от него, и то точно сега! Той й беше нужен за съюзник в тези тъмни и страшни времена. Нуждаеше се от уют и надежда, нуждаеше се от силата му. За неин ужас Стивън не я прегърна. Избута я леко, но твърдо настрана. Лицето му беше толкова мрачно, сякаш не искаше изобщо да я докосва.
— Падна ли? — повтори той. — Нарани ли се?
— Добре съм — отвърна тя и стисна юмруци, за да не протегне отново ръце към него. Може и да беше загрижен за здравето й, но още не й беше простил нищо и очевидно не беше забравил за посещението на Едуард. — Вярно ли е? Наистина ли Малкълм замисля война? Ще нахлуе ли в Нортъмбърланд всеки момент? Това ли ни заплашва?
Стивън присви очи.
— И как, ако смея да попитам, си разбрала всичко това?
Тя беше сигурна, че Хенри е казал истината, но въпреки това изкрещя от мъка, когато думите на Стивън го потвърдиха. Но не се удържа да не изрече саркастично: