Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Да — съгласи се Едуард, но я изгледа малко особено. Сърцето му се сви, въпреки че знаеше, че постъпва както трябва. — Когато всичко свърши, ще си идеш вкъщи, Мери.
И потрепери, тъй като му стана тъжно. Мери вече не принадлежеше на Шотландия.
— Изведнъж се изморих много. Да ида ли да поспя малко в палатката ти?
— О, не, за бога! Боя се, че няма да спиш тази нощ, Мери. Няма да ти позволя да останеш в лагера. Ще те изпратя в Единбург, където ще си в безопасност.
И Мери пребледня като смъртник.
Същата нощ само на няколко километра от тях, но няколко часа по-късно Стивън лежеше на сламеника си. Сънят му убягваше. Усети, че скоро ще се зазори. А той си бе легнал току-що, защото участва във военния съвет. Баща му и братя та му бяха сред десетината знатни благородници, които водиха нормандските войски. Приеха както винаги хитростите, които предложи Ролф. Джефри командваше частите от Кентърбъри, а Бранд беше капитан на рота от кралските войски. Участваше и принц Хенри, защото го бяха убедили да изведе на полето нормандските си наемници в името на брат си, краля. И самият крал, който беше талантлив пълководец, беше дошъл, за да поеме ръководството на всички части.
Всички отлично съзнаваха, че армията, с която щяха да се сблъскат утре, надминава по брой всичко, което беше събирал Малкълм срещу тях досега. Предстоящата война щеше да бъде най-кървавата от години насам и може би, просто може би победата щеше да им се изплъзне този път.
Стивън се чудеше дали толкова скъпоценният за него мир по границата ще бъде постигнат някога. Това не му се струваше никак вероятно. Приличаше му на сън. Стивън дълбоко съжаляваше за това.
Положението ставаше още по-мъчително от това, че само ако над тази страна се възцареше истински мир, щеше да има мир и между него и жена му.
Стивън се ядоса. Техните отношения не биваше да зависят от мира и войната. Тя беше длъжна да го обича и да му бъде вярна, независимо от това дали той воюва или не. Не трябваше да има значение с кого кръстосва меч. И имаше нужда от нея, тъй като отговорностите му бяха прекалено големи и му тежаха като непоносимо бреме. Никога по-рано не си беше позволявал да изпитва такава потребност от някого, да си признава, че се нуждае от някого. Той беше един най-обикновен смъртен мъж, който съвсем не беше непобедим. Желаеше жена му да стои до него винаги, в мир и в бой. Но тя не беше до него, тя беше зад него… с кама, насочена към гърба му.
Мери се беше опитала да го прати при врага, да го въвлече в клопка. Щеше да му трябва повече от един живот, за да забрави това.
Съжаляваше, че й бе подал достатъчно въже, за да се обеси. Господи, колко съжаляваше.
Съжаляваше, че се е влюбил в нея. Съжаляваше, че още я обича.
Но как се бе стигнало дотук?
Съвсем не беше толкова силен, колкото изглеждаше. Това беше тайна, известна само на него. Беше слаб, тъй като бе влюбен в жена, която се беше опитала да го измами, надхитри и предаде безброй пъти. Как бе възможно човек да изпитва такава болка, когато обича? Как да издържи това мъчение до края на живота си?
Ако само… Той не беше от тези, които си губеха времето в безполезни мечти. Но не за пръв път в съзнанието му се натрапи следната мисъл: Жалко, че тя не е такава, каквато изглежда. Щеше да й прости всичко, ако й имаше поне малко доверие.
А той знаеше, че й няма никакво доверие.
Изведнъж се засмя гръмко. Смехът му беше изпълнен с болка и отекна рязко в мъртвешката тишина на нощта. Замалко не й повярва снощи. Искаше му се да й повярва. Ето защо Мери се беше превърнала в такава заплаха за него. Той искаше да вярва, че тя е искрена. И за миг й беше повярвал.
Което си беше чиста лудост.
И още желаеше да й вярва. Стивън затвори очи. Може би, само може би той трябваше да обмисли пак възможността думите на Мери да са били диктувани от почтени намерения. Стивън знаеше, че Мери гледа на Малкълм както дъщеря гледа на баща си, тоест като на герой, а не като на мъжа, какъвто беше Малкълм в действителност. Тя си нямаше и най-малката представа, че баща й е безскрупулен лъжец и алчен мошеник. Нямаше как да знае, че той е нарушавал клетвите си толкова често, колкото и вятърът мени посоката си. Не знаеше, че Малкълм обича войната и отмъщението много повече от мира.
Стивън не искаше да й разкрива болезнената истина. Надяваше се никога да не дойде денят, в който тя ще я узнае.
Но Стивън уважаваше Малкълм, въпреки че знаеше какво представлява. Той беше опасен противник, защото беше умен мъж и водач по рождение. Ако не беше безмилостен, непочтен и себелюбив, никога нямаше да обедини шотландските кланове, които вечно воюваха помежду си, и да ги държи в юздите си цели тридесет и пет години. Като крал Малкълм нямаше равен на себе си.