Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Ще промени мнението си. Сигурен съм.
Внимаваше тя да не го погледне в очите, защото не вярваше много на думите си.
Мери сви устни и не проговори известно време.
— Не го познавам в действителност, нали?
Едуард я погали по ръката.
— Винаги ти е приличал на някакво могъщо божество, но всъщност Малкълм е обикновен човек. Той не е лош по характер, Мери, но си има и недостатъци като всички други.
Тя го погледна и се задави.
— Ще се почувстваш по-добре, ако поплачеш малко — каза Едуард и я прегърна. Но тя го отблъсна.
— Не. Няма да плача — тя подсмръкна. — Няма значение. Ще има ужасна война. Хората ще загиват. Може би даже… — тя се задави. — Моля те, боже — прошепна тя, — не Стивън.
Едуард я хвана за ръцете.
— Той е голям воин, Мери. Не се страхувай за него.
— Но се страхувам — тя го погледна разтреперано. — И какво ще стане по-нататък? Няма надежда за мир между семействата ни, Ед, не и щом почна тази война.
Едуард помълча малко.
— Вярвам в бъдещето, Мери. Вярвам, че ние, синовете, ще поправим грешките на бащите си.
— Какво казваш? Че според теб един ден, когато ти си крал, тази проклета война по границата ще спре веднъж завинаги?
— Вярвам в това.
Мери се вторачи в него. После стисна здраво ръцете на Едуард.
— Ти знаеш нещо, което не знам! Познавам по очите ти! Какво е то?
— Има надежда — каза Едуард след известно колебание. — Има надежда, ако Стивън си сдържи думата. Ще я сдържи ли?
— Да.
— И аз мисля така.
— Обещал ли ти е нещо, Ед? — попита Мери.
— Някой ден, когато му дойде времето, Стивън ще ми помогне да се кача на трона на Шотландия. — Той замълча, а след това добави: — С божията воля.
Мери ахна.
Едуард се усмихна и я потупа по ръката.
— Затова горе главата, малка сестро. Не всичко е загубено. Мъжът ти и аз ще станем съюзници. След време.
— Кога беше сключен този съюз? — извика Мери. — Защо никой не ми е казал?
Едуард се разсмя.
— Това е моята Мери! Скъпа, защо, за бога, трябва някой да ти казва за този таен договор?
— Малкълм знае ли?
— Знае, но не смята, че Стивън ще удържи на думата си. Твърде е вбесен заради Карлайл, за да мисли трезво за бъдещето — гласът на Едуард беше мрачен и тъжен. — Това беше цената за разрешението му да се омъжиш за Стивън, Мери.
— О, боже! — простена Мери и закри лицето си с ръце.
— Какво има? — попита Едуард. В гласа му отново се появи загриженост. Мери обикновено беше неуязвима, но той усещаше, че тази вечер тя не се държи както друг път. Крехкостта й го уплаши.
— Разбрах, че са ме принесли в жертва по политически причини — прошепна тихо тя най-накрая. Плачеше. — Но че е заради теб… просто не ми дойде наум. Толкова ми се иска да знаех истината отпреди… Но това не променя нищо.
Едуард не знаеше какво да каже. Тайният съюз не променяше факта, че Малкълм се бе отказал най-безсърдечно от дъщеря си. Едуард се боеше, че Малкълм може да остане твърдо на това си мнение и да не го промени никога. Малкълм не се държеше особено разумно, когато имаше зъб на някого.
— Ти обичаш мъжа си. Единствено това има значение сега, Мери.
Тя вдигна лицето си. Очите й блестяха.
— Знаеш, че той ще сдържи думата си.
Отново се задави от сълзи.
— Какво те тревожи толкова, Мери? Не е татко, нали?
— Трябва да си вървя къщи — гласът й изтъня. — Трябва да се прибера незабавно… преди да е станало твърде късно.
— Мери — поде той, без да е сигурен как ще продължи.
Тя го прекъсна. Ноктите й се впиха в ръката му.
— Ще ми уредиш ли кон и охрана, Ед? Трябва да си вървя!
— Мери, това е невъзможно!
— Какво?
— Чуй ме — изрече настойчиво той.
Тя пребледня от ужас. Ако й беше ударил шамар, нямаше да се почувства толкова зле. — Поела си страхотен риск, като си дошла на някаква кранта със селянин, който не е въоръжен с нищо друго освен с ръждивия си нож! В името на Бога, Мери!
— Длъжна бях да опитам — каза тя немощно.
Едуард забеляза, че тя пак трепери.
— Твърде опасно е да се връщаш назад, Мери. Дори и да ти дам отряд от петдесет души за охрана. Защото утре сутринта започва битката.
Той се поколеба почти незабележимо, но Мери беше толкова смутена, че не го забеляза. Не искаше да й казва нищо за плановете на Малкълм за Олнуик, но реши да не я праща там.
— Имай ми доверие. Твърде опасно е. Няма да те пратя обратно.
— Разбирам — изрече немощно Мери. Гласът й едва се чуваше. Едуард се уплаши да не би тя да припадне. Никога не си беше представял, че буйната му сестра е способна на такива чувства. Тя едва стоеше на краката си и се олюляваше леко.
— Разбирам — повтори Мери. Опита да се усмихне, но не успя. — Само отлагаме малко завръщането. Ще се върна вкъщи, когато всичко свърши.