Карта от кости

— Откъде знаеш?

— Спомнете си за многото пластове на гатанките, с които си имаме работа. Трябва да се вгледаме по-надълбоко.

— Докъде?

Вигор прокара пръст покрай ръба на ножа и продължи линията отвъд Рим.

— Рим е бил само първата стъпка. — Той продължи въображаемата линия още по на север, във Франция. Спря при една точка малко на север от Марсилия.

Кимна и се усмихна.

— Умно.

— Какво?

Вигор му върна ножа и почука с пръст по новата точка.

— Авиньон. Рейчъл ахна.

Грей не виждаше какво толкова я е развълнувало. Обърканото му изражение очевидно го издаде. Рейчъл се обърна към него.

— Именно Авиньон е бил седалището на папството в изгнание в началото на четиринайсети век. Почти цял век папският престол е бил там.

— Вторият център на папската власт — подчерта Вигор, — Първо Рим, после Франция. Два триъгълника, два символа на власт и знание.

— Но как можем да сме сигурни? — попита Грей. — Може би всичко това е само плод на въображението ни?

— Спомни си, че вече определихме датата, когато са заложени указанията, а именно — когато папството е напуснало Рим — каза Вигор. — Първото десетилетие на четиринайсети век.

Грей кимна, но още не беше напълно убеден.

— И тези изобретателни алхимици са ни оставили още един пласт в гатанката, за да ни помогнат да определим със сигурност мястото. — Вигор посочи фигурата върху картата. — Кога според теб е бил изобретен първият пясъчен часовник?

Грей поклати глава.

— Предполагам, че е поне преди две хиляди години… или още по-рано.

— Колкото и да е странно, пясъчният часовник е изобретен по времето, когато са се появили и първите механични часовници. Само преди седемстотин години.

Грей пресметна наум.

— Тоест пак в началото на четиринайсети век.

— И определя времето, както се полага на един пясъчен часовник, насочвайки ни назад към началото на френския папски период.

Сърцето на Грей затупка по-бързо. Вече знаеха къде трябва да отидат. Заедно със златния ключ. В Авиньон, френския Ватикан. Долови същото вълнение у Рейчъл и вуйчо й.

— Давайте да се махаме оттук — каза Грей и бързо ги поведе през тунела към първия вир.

— Ами гробницата? — попита Вигор.

— Съобщението за откритието ще трябва да почака. Ако Драконовият двор се добере дотук, ще открият, че вече са закъснели.

Щом стигна до вира, Грей коленичи, нахлузи маската си и потопи глава във водата, за да съобщи на другите добрата новина.

И щом главата му се озова под водата, радиото му оживя, със силен и дразнещ статичен шум.

— Кат… Монк… чувате ли ме?

Отговор нямаше. Грей си спомни думите на Кат за някакъв проблем с връзката. Заслуша се. Сърцето му се разблъска още по-силно.

По дяволите!

Извади глава от водата.

Шумът не беше статичен. Заглушаваха ги.

— Какво? — попита Рейчъл.

— Драконовият двор. Вече са тук.