Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Да… Абигейл определено знаеше как да даде вечеря.
Тя продължи да се усмихва на себе си при спомените и излезе от трапезарията. Трябваше да свърши много неща, преди да седне с гостите си. Маникюр, кожата, педикюр, лицето, фризьор, йога, фитнес при Нолан… Абигейл не знаеше как ще успее да свърши всичко.
— Какво ще кажеш да излезеш с мене довечера?
— Кой се обажда? — промърмори Винъс по телефона — едва се беше събудила. Щеше да убие Антъни, че я е свързал с някого толкова рано.
— Джони е, скъпа.
Умът й отказваше да функционира.
— Джони?
— Здравей. Джони Романо. От коя планета падаш днес?
— О, Джони, извинявай, толкова е рано… Още спях.
— Минава дванадесет, скъпа.
— Невъзможно!
— Провери сама.
Тя се пресегна за часовника до леглото и с учудване установи, че наистина е дванадесет и петнадесет. Действително трябва да е имала нужда от сън, иначе обикновено ставаше в седем.
— Какво ще кажеш, скъпа? — настоя Джони. — Да вечеряме у Мики Столи? Няма друга, която бих завел с по-голямо удоволствие.
— Кой ще бъде там? — попита тя полузаспало.
— Вечерята е за тези, които поеха „Пантър“ — каза Джони. — Нямам представа кой е поканен. Може би Алекс.
На Винъс й се стори, че той още не е чул, че тя няма да играе Лола. Реши да не му казва, въпреки че може би щеше да е добра идея да получи подкрепата му. Винаги можеше да му каже по-късно, ако се съгласеше да отиде с него.
— Не съм сигурна дали ще мога — изрече тя, като си оставяше време да помисли.
— Хей, скъпа, хайде — притисна я той. — Ти и аз — ние сме експлозив, готов да избухне. Да го направим.
— Ако дойда с тебе, ще е съвсем платонично — казвам ти го направо. Не съм някоя от легионите твои почитателки с разтворени крака, които уплашено те молят да им направиш нещо.
— Хей, защо си мислиш, че искам да те свалям? — възмути се той. — Ти не си лесна. Такава жена ми харесва. Много е необичайно. — Той млъкна за момент. — Разбира се, нетърпелив съм да видя как ще ми устоиш.
— Знаеш ли какво, Джони — каза тя хапливо. — Ще направя всичко възможно.
— Това „да“ ли е, скъпа?
Тя се прозина.
— Това е „може би“. Обади ми се отново след един час.
— Винъс, Винъс — въздъхна той. — Ти наистина си голям проблем.
Защо се беше съгласила? Защото искаше отново да види Мики, а ако и Алекс беше там, щеше да е още по-добре.
Както и да е, защо пък да не отиде? Да им се навре във физиономиите, да ги принуди да променят жалките си намерения.
Звънна на Антъни.
— Как така никой не ме е събудил?
— Беше оставила бележка снощи — каза Антъни. — Никой да не те безпокои преди обяд.
— Наистина ли?
— Разбира се. Родригес се обажда три пъти. Иска да знае кога ще гледаш видеоклипа си, каза, че би искал да го гледа с тебе.
— Обзалагам се — отвърна тя и реши, че Родригес се превръща във все по-голям проблем. — Имам ли някакви ангажименти, Антъни?
— Да, имаш.
— Отмени всичко. Днес си взимам свободен ден. Планът ми е да си седя край басейна, да ям каквото си поискам и да не правя абсолютно нищо. Изчакай няколко часа и след това се обади на Джони Романо и му кажи, че ще отида на вечерята у семейство Столи довечера. Разбери как трябва да съм облечена и в колко часа ще дойде да ме вземе.
Да, реши тя, би било добре да сблъска пряко Алекс Уудс и Мики Столи. Да им напомни, че тя е Лола и че те правят голяма грешка, като ангажират някоя друга.
ГЛАВА 45
— Здравей — каза Лъки.
— Здравей — отговори момичето, открито загледано в нея; беше облечено с бюстие и сцепени джинсови къси панталони.
Те стояха една до друга на щанда за гримове в „Дарт“ на Ла Сиенега.
— Опитвала ли си този цвят? — попита Лъки и й подаде бронзово червило.
Сара му хвърли едно око.
— Не, но изглежда доста интересно.
— И аз мисля така — каза Лъки и остави червилото. — Хей — тя се втренчи в нея, — ти не си ли Сара Дърбън?
Това привлече вниманието на Сара.
— Е, да, аз съм — отвърна тя, докато подръпваше късите си панталони, изрязани точно по извивките на задника й. — Познавам ли те?
— Всъщност не — заяви Лъки и взе друго червило. — Имаме общ приятел.
— Общ приятел? — Сара потриваше брадичката си с тънкия си показалец. — Например?
— Мортън Шарки.
— Мортън е твой приятел? — попита Сара и сбърчи нос.
— Точно така.
— Никога не съм срещала някой от приятелите на Морти — изкиска се Сара. — Откъде ме познаваш?
— Говорил ми е много за тебе. Виждала съм и твоя снимка.
— Той е говорил за мене? — изненада се Сара. — Мислех си, че съм неговата малка мръсна тайна. Нали знаеш, наред с това, че е женен и така нататък.